12.12.2008 г., 23:37 ч.

Бях всичко... за да съм с теб 

  Проза » Разкази
1357 0 1
1 мин за четене

Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, невъзможно е да те намеря пак такъв. Студ изпълни сърцето ти, ревност обсеби душата ти и унищожи всичко. Бях птица със скършени криле, бях слънце, което повече не изгря, бях небе, което пропадна, бях любов, която умря. Бях мечта, която не се сбъдна, бях надежда, която се изгуби в безкрая, бях целувка гореща и нежна, която остана до теб, бях прегръдка искрена и дълбока, която ти не усети, бях ласка недокосната, бях! И всичко това, за да имам теб. Като птицата полетях и със скършени криле продължих напред. Като слънцето изгрях, а щом то залезе, аз леко заблестях. Като небето стоях над теб, но бури зли и облаци проклети разрушиха всичко, а аз с последни сили все там стоях. Като любовта горях силно, но ранена тя умря и само пепeлта аз разпалвах. Като мечтата бях красива, но несбъдната, опитах се да продължа да живея. Като надеждата аз вярвах, тя се изгуби, а аз все още вярвах в теб. Като целувката гореща и аз останах до теб, тя се изпари, но аз не си отидох. Като прегръдката искрена бях, но искреност такава не открих. Като ласката нежна бях и недокосната продължих да съм такава. Аз бях всичко това заради теб! Вече не знам коя съм аз, но искам теб, такъв, какъвто беше преди. Защо повярва на приказки измислени, а не видя каква бях за теб? Защо лъжи безмислени те заслепиха и любовта ми пренебрегна? Превърна се в ревнив слепец, унищожи всичко, докато се опитвах по всякакви начини да съживя любовта, а ти защо не разбра?! Сега търся пак това същото момче, в което се влюбих, но не мога да го открия... Само ако можеше да забравиш за всичко, за ревността, за всички измислени истории, за обвиненията и за болката, всичко щеше да е различно, но ти не можеш... И аз ще продължа да търся, дори да знам, че е безнадеждно... може би ще намеря някой като теб, но знам, че никой никога няма да те измести от сърцето ми!

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е...красиво,искрено,чувствено,изстрадано...Браво!
Предложения
: ??:??