Отминаващата еуфория по завършилото евро-председателство натъжаваше премиера. Само като си припомняше колко чужди президенти и премиера дойдоха в България. С колко много от тях си направи приятелски снимки. Рафтовете в къщата му бяха пълни с тях. Всеки ден ги гледаше и въздишаше по тези отминали вече славни времена. Само като си спомняше как те го тупаха дружелюбно по раменете и му казваха ласкави думи и той се натъжаваше още повече. Сега всичко това свърши. Той гледаше в дома си с неохота световното първенство по футбол и се замечта като гледаше президентите на другите държави на стадионите. По зла ирония на съдбата тъкмо държава от Балканския регион стигна на финала и сега цялото внимание на световната общественост щеше да бъде за тях. Това окончателно щеше да засенчи спомена за България. Тогава му дойде гениална идея. Той бързо стана и тръгна с колата си към централата на Българския футболен съюз. Спря отпред и остана озадачен от надписа на сградата.

                                                  БФЧ - Българска Федерация по Чалгабол 

Той разтърси глава и влезе в сградата. Влетя в кабинета на президента на централата и задъхан му каза:

  -Боби, трябва да станем световни шампиони по футбол.

Президента на футболния съюз го погледна опулен и едвам намери сили да го попита:

  -Да не се шегувате, г-н премиер?

  -Няма шега! Трябва да направим България известна по целия свят. Това е най-бързия начин да стане.

  -Г-н премиер... с тези нашите футболисти... как ще стане! Дойде тука шефа на ФИФА и се хвана за главата с тях. Вика ми "Абе вие нов спорт ли сте измислили в България? Вашите футболисти сякаш не играят футбол, ами кючек с топка на стадионите. Ще ви прекръстя федерацията от БФС на БФЧ. Българска федерация по чалгабол. Докато не се оправите така ще се казвате. Чалгаболисти такива. Като гледам как играят вашите футболисти и ме боли за футбола!".

  -Остави го този. Нито е премиер, нито е президент на държава. Не стои народ зад него. Аз съм го измислил как ще стане. Ще ги победим всичките с асиметрия.

  -Какво е това нещо? То много сложно звучи!

  -Не е сложно. Ти филми за извънземни гледал ли си! Аз снощи гледах един такъв филм. Значи идват на Земята извънземни и с много модерна техника искат да ни завземат. Ама хората тук с хитрост ги побеждават и те си тръгват. И ние така с хитрост ще ги победим всичките на световното.

Боби се опули втрещен и почеса изкуствения си терен на главата си. В този момент в кабинета влетя заместникът му Йордан Клечков. Поздрави премиера и задъхан каза:

  -Боби, трябвъ дъ напраими идин турнир по футбул зъ юнуши у Сливен...

  -А... не - въздъхна Боби - не ща да чувам повече за Сливен. Като беше кмет на Сливен беше разкопал целия град с канали. Вода ли прекарваше... какво беше... И тогава пак правихме турнир за юноши. Вечерта на банкета дойде да пее тя... самата кралица на жанра... Пресито. То един глас... то едни очи... то невероятно преживяване...

Както седеше на стола той стана изведнъж и започна да ръкомаха. Танцуваше като заблуден циганин попаднал случайно на чужд абитуриентски бал. 

  -Та потанцувахме малко на банкета. Раздрусахме телата. Изморих се и излязох навън да подишам чист въздух. Като се подхлъзнах и паднах в един канал. Не мога да изляза след това. По нощите идва кран да ме вади от пропастта.

Вратата се отвори и при тях дойде другия заместник Ему Кустадинов. Здрависа радостно премиера и подаде лист хартия на Бобиту като му каза задъхан:

  -Написъх мулбътъ ша я видиш ли...

Боби се загледа в листа и опулен се втрещи.

                                                             мулбъ ду шефъ на фифъ

Шефе нъ фифъ. Ухарчих съ многу. Нямам вечи пъри. Пуснахъ митроту и ми спряхъ маршруткити. Вечи съм бедна звезда. Ни мога дъ си купя новъ кула. Ни мога дъ отидъ нъ пучивка нъ Бъхъмити. Смеят ми се другути звизди от амириканско ляту 94. Бутни мъ в някуя кумисия нъ Фифъ чи съм я закъсъл многу. Дъ искаръм някуй лев ут там. Айди ши чакъм отгувор от теби тез дни.

Телефона в стаята звънна и Боби го вдигна. Като чу гласа отсреща той скочи на крака и взе да заеква. От напрежение се изпоти. Остави слушалката обратно и разтревожен каза:

  -Ще идва президента на Лудопръдец Киро Куклата.

  -Ни могъ дъ гу пунасям тоз. Многу съ надува. Сякъш е президент на Бърцилуна ут Испания. Ши почни сига дъ ни викъ чи сми олигуфрени.

  -Тихо - извика притеснен Бобито - ако не е той и неговия Лудопръдец, ще ни изхвърлят от тука хората. Благодарение на неговите успехи ни търпят все още.

  -То Лудопръдец е еднъ пръцня - подхвърли Йордан Клечков - днеска ги има. Позамиришят малко и ша изчезнат утре. Ни съ сириозен утбор.

Вратата се отвори и в кабинета влезе Киро Куклата. Всички бивши футболисти станаха на крака и го заобиколиха. Подадоха му ръце за поздрав, но той ги подмина. Поздрави приятелски премиера и седна на стол до него.

  -До къде стигна работата по новата база на националите на Бояна? - попита загрижен той.

  -Ми... то малко се обърка - смутолеви Боби - протести на собственици на земята... едно друго... Да вземе архитекта да обърка плана... вместо стадион направили дупка за басейн...

  -Какво... о...о - извика ядосан Киро - какъв басейн... каква дупка

  -Ами аз такова - едвам измънка Бобиту - ходих до министерството на спорта. Сложих папката с документи за базата на националите. Поговорихме малко с министъра на туризма...

  -Какъв министър на туризма в спортното министерство! - смутено каза Киро.

  -Ние тука така казваме на министъра на спорта, защото изпраща спортни отбори на състезания все едно отиват на туристически екскурзии. Та да взема от бюрото му друга папка с реконструкцията на басейна в Дианабат. Сега изкопали една дупка в Бояна на базата на националите...

  -Ша я опраими дупката - подкрепи го Клечков - ша съ събиреми тука... една бригада ша напраими и ши я заровими дупката...

  -Вие олигофрени ли сте? Една папка не можете да занесете. Милиони дадох за тази база. Питат ме шефовете на Реал Мадрид и Ливърпул дали било вярно, че нямали база националите. Сега какво да им казвам, че ще правим плувци, а не футболисти.

Киро се ядоса и почервеня от яд. Лицето му стана също като на кукла. Настъпи гробна тишина в просторния кабинет. Телефона на Киро звънна с мелодията на химна за шампионска лига. Той не го вдигна, защото в лоши моменти обичаше да го слуша. Това му напомняше за успехите, които имаше в европейските турнири. Когато телефона спря да звъни, Киро беше друг човек. Възвърна предишния си аристократичен вид и дори леко се усмихна.

  -По-добре да тръгвам!

Каза успокоително той и стана. Премиера стана също и двамата излязоха навън.

  -Как сте вие, г-н премиер? По работа ли дойдохте. Ако мога да съдействам за нещо?

  -Имах нещо в предвид - каза му тъжно премиера - ама няма да стане...