Целувките на Бог
Пътувам с влака на вечността по Млечният път и гледам как се раждат и умират звезди..целувките на Бог са навсякъде и нямат край....Той е в тишината и звукът, има го в празнотата и в изобилието. Той е дъжд от безгранична благост и прошка. Той вдъхва живот на красотата и я венчае за любовта. Бог освобождава душата от страхът и болката, той лекува и привързва счупените крила, защото вярва в Нас. Подава ни ръка, когато паднем и ни издига от пепелта, за да не станем на прах. Имената ни да се помнят и ние да се опомним, да си спомним...кои сме и колко близо сме били до сърцето му. Аз помня Бог, защото той никога не забрави за мен...не ме остави, а ме въздигна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени
