31.01.2013 г., 23:15 ч.

Чай за тъщата 

  Проза » Хумористична
1320 0 13
2 мин за четене
Чай за тъщата
Въртим се в кръг. Странната въртележка се засилва и засилва. Седнали сме на "листенцата" на една огромна четирилистна детелина и едва се държим да не полетим от нея. Вятърът свири в ушите, наоколо всичко се носи и мержелее като шарена черга. На листото, символизиращо "Вяра", вляво от мен, е тъстът. Седнал е на точното място. Вярва си, че той е главата на семейството. Неустойчив е и се изпуска от листото. Потапя се в нищото. Дръж се, бе, човек. Овладей поне един път положението… Отдясно е жена ми. Стиска се здраво и не забравя че "любов"-та, на която седи, е знакова. Аз съм един от тези знаци, но тя все още смята, че показвам грешния път в живота ù. Полита втора. Когато я губя от поглед, с "надежда" поглеждам отсреща, към листенцето "късмет". Там е тъщата и тя няма никакво намерение да се пусне от него. Това решение се чете в очите и тя стиска устни до посиняване.
Въртим се като бесни и на мен ми прилошава. Отделям се от въртележката като антена на бракуван спътник... Дете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Митев Всички права запазени

Предложения
: ??:??