Чай за тъщата
Чай за тъщата
Въртим се в кръг. Странната въртележка се засилва и засилва. Седнали сме на "листенцата" на една огромна четирилистна детелина и едва се държим да не полетим от нея. Вятърът свири в ушите, наоколо всичко се носи и мержелее като шарена черга. На листото, символизиращо "Вяра", вляво от мен, е тъстът. Седнал е на точното място. Вярва си, че той е главата на семейството. Неустойчив е и се изпуска от листото. Потапя се в нищото. Дръж се, бе, човек. Овладей поне един път положението… Отдясно е жена ми. Стиска се здраво и не забравя че "любов"-та, на която седи, е знакова. Аз съм един от тези знаци, но тя все още смята, че показвам грешния път в живота ù. Полита втора. Когато я губя от поглед, с "надежда" поглеждам отсреща, към листенцето "късмет". Там е тъщата и тя няма никакво намерение да се пусне от него. Това решение се чете в очите и тя стиска устни до посиняване.
Въртим се като бесни и на мен ми прилошава. Отделям се от въртележката като антена на бракуван спътник... Детелината намаля скоростта на въртене. Накрая спира. Тъщата слиза от листото и започва да ми крещи в лицето: "Пак си се напил, никаквецо! И в градинката ми с детелинките си повърнал." Започваме да се караме, но аз бързо отстъпвам. "Добре, ти победи. Ще оставя на мира дъщеря ти и повече няма да ти се мяркам пред очите". Добавям: "Но имам една последна молба... Ето..." Подавам ù бял лист и химикалка. "Напиши ми една комбинация числа." Тя се дърпа, но накрая кандисва. Мърмори, но пише числата. Аз си тръгвам.
Сутрин е. Обичайното време за закуска. Всички сме в градината. Начело на масата е тъстът. Реже големи филии хляб и ги маже с масло. Жена ми държи чаша с чай и не поглежда към филиите. На диета е. Тъщата има изморен вид. Оплаква се. "Сънувах странен сън. Нещо се случи при градинката с детелинките. И ти, зетко, беше там." Мръщи се. "После написах нещо, но не мога да си спомня какво е. Наистина е странно. Ти да знаеш..." Млъква, защото се чувства глупаво пред подигравателния ми поглед.
В банката се разпореждаме с жена ми на коя сметка да преведат парите от печалбата на "Спортния тотализатор". Весели сме. На излизане тя иска да визитира няколко магазина. Лишавам я от моето присъствие, оправдавам се с горещината. Влизам в първия изпречил се бар и си поръчвам чаша бира. До мен се доближава възрастен мъж. Поръчвам втора бира и му я подавам заедно с плик, пълен с пачки банкноти. "Знаеш, че жена ти не трябва да научава за тези пари!" Той жадно отпива. "Ти луд ли си! Да ми ги вземе ли искаш? Сега поне нова въдица ще мога да си купя." Смаян съм от смелостта на тъста си. Веднъж и той да овладее положението. Все пак, не забравям да си поискам обратно кутийката специален чай, от който предната вечер е дал на тъщатa. Също е записал числата в бълнуванията ù. Правен е със сушени детелинки и действа безпогрешно. Особено, ако искам да науча късмета в съня ù.
© Валентин Митев All rights reserved.
Поздравления за свежия разказ 
