kopele (Ирен Попова)
100 512
16.07.2008 г., 16:24 ч.

Чакане 

  Проза
795 0 7
1 мин за четене
Празнота, а толкова много чувства... Няма нищо друго, само те нахлуват в старата стая. Вали. Заслушвам се, но не чувам. Поглеждам, но не виждам... Не идваш.

Ще те чакам на вратата...

Единствено капките, тропащи равномерно по ламаринения покрив, озвучават тишината. Стичат се надолу по стряхата, а после падат като ледени висулки. Докосват стъклата на прозорците и рисуват по тях.

Чувствата са толкова много, че не знам какво чувствам. Смесват се, объркват ме, карат ме да се замислям. За хората, за щастието, което съм имала и навярно не осъзнавам, че имам. Винаги става така. Щастливи сме, а не разбираме. Искаме да ни се случи нещо, нещо, за което сме мечтали, нещо, което често е бродело в сънищата ни и сме мислили за щастието. Тръпнем в чакането му и затваряме очите си за всичко останало.

..........................................................................................................................................

Вятърът смесва морските капки със затихващия дъжд. Поглеждам небето и виждам отдалечаващите се облаци. Слънцето плахо се показва зад един от тях и рисува дъга.

Красиво е. Седя и гледам.

Минават няколко часа. Още съм на вратата. Чувствам как хвърчащите песъчинки докосват лицето ми. Благодаря ти, че ме накара да чакам. Видях толкова много.

...........................................................................................................................................

Тази нощ май те сънувах...

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш...дори и сънувайки! Поздравче, kopele, продължавай в същия дух! Знаеш, че съм ти горещ почитател!
  • Имаше едно време една песен: " Чакам те със буйна страст" и т.н.
  • Хареса ми!
  • Благодаря ви на всички много!!!
  • толкова си мъничка...а толкова богата душевно...
    имаш природен усет да усещаш красотата и да я
    превърнеш в красиво усещане и за нас...читателите...
    чувствителна и мечтетална...тази твооя чувствена импресия...
    Чакане...беше радост за душата ми и сетивата...добър старт за деня...
    с обич, прекрасно момиче...
  • Боже, Ирен, толкова много ми напомняш за мен самата когато бях на твоята възраст.
    Харесвам мисленето ти и това да виждаш красивото, дори итам където на много хора дори през ум не им минава, че може да е скрито.
    Прегръдка!
  • Хубавото е докато чакаш да не се измъчваш с въпроси от рода на: "Защо закъснява?"; "Дали няма да дойде?", а да избереш друг вариант - да се наслаждаваш на невероятни усещания... Да не пропускаш красивото да премине просто ей така покрай теб... И моята житейска философия е такава - да сме благодарни за всичко и да умеем да извличаме своите истини... Поздрав!
    Може би ще поискаш да прочетеш:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=72023
Предложения
: ??:??