ЧЕРЕН ГАРВАН
На Гьоко
„Скалата днес е малко хлъзгава. Малко! Срещал съм и по-гадни скали. По-хлъзгави. Тук може да се хвана с лявата ръка. Така. Сега да видим къде ще стъпя. Леко, тук някъде имаше удобна стъпка. Да, ето тука е. Ама са сини очите ѝ. По-сини от реката напролет. Ще се набера и ще зацепя десния си юмрук ей в тая цепка. Така, а сега трябва да намеря удобна стъпка и за левия си крак. Вдигам се, леко премествам тежестта от него на лявата ръка и десния крак. Придвижвам се като сянка на прилеп на лунна светлина. Цепка. Сигурно има красива цепка. Скоро ще проверя. Виждам, че е готова с тая усмивка и смеха ѝ. Податлива е като тая топла скала и ще се кача на нея. Само да дойде…“
- Георги казваш – брадатия намества очилата си и приглажда доволен робата от най-скъпа материя – На колко години си, Георги?
- Гьоко съм. Гьоко Згориградски. И съм на педесе и шест. - Знаеш ли къде си? - Е, па на убаво место. Ти кой си? - Петър ми викат. Свети Петър. - Айде де! Що ме бъзикаш?
Брадатия погл ...