Земята се бе нажежила зловещо, безжалната звезда мокреше нагретите пешеходци. Комбинацията от високи температури и преклонна възраст бе изпъдила Иван под една гъста череша. Дори и сянката не помиряваше бързия пулс на жизнения старец, запотеното му лице се бе намръщило, като от време на време се изглаждаше в синхрон с искрените му псувни. Ругаещият пенсионер усърдно впиваше поглед в преминаващите разсъблечени девойки и символично им подсвиркваше, подсилвайки отрицателния ефект от вулгарните му жестове с пръсти. На тая многоповтаряша се скандална сцена стана свидетел един набит младеж, който бе решил да полентяйства из кметската градина. Той сложи край на бездействието си и се запъти към черешата, прислонила загорелия старец. Младокът застана пред перверзника и прекъсна танца му с пръсти.

  - Какво искаш, бе момче? - запита недоволно пенсионерът.

  - Какви ги вършиш, бе дядо? Плашиш девойките, недей така.

  - Момче, уважавай начинанията на по-възрастните.Ние сме по-мъдри и всичко, що чиним, си има цел велика.

  - Не разбирам кое му е мъдрото и великото да въртиш език и вежди пред почти малолетни момичета.

  - Ето това е разликата между мен и теб, момче, аз разбирам.

  - О, дядо, нека да не се различаваме повече, кажи ми смисъла. - иронизира думите му.

  - Удоволствие ми донася, момче, прави ме млад. Изгубих си аз младините. История интересна имам за теб, момче.Отвори си ушите и сърцето и ме заслушай.

  - Не, моля те, дя...

  - Роден бях в бедно семейство, майка ми ни кърмеше по трима. Баща ми бе суров човек, любов не даваше, само семе. Братя и сестри колкото искаш имах, ала родители така и нямах. Не мина много време и мен ме сполетя семейната участ, баща ми ми връча един петак и ме изгони от дома с думите "Сине, вече си голям, но не си мъж. Вече си самостоятелен, но винаги ще зависиш от някой. Вече си умен, но нищо не знаеш. Виж света, но не гледай много. А сега бегом и без жена с подут корем не се връщай." И така потеглих, замислен върху думите му, и тогава осъзнах, че съм нито умен, нито голям, затова реших, че съм мъж и знам всичко. Големият свят ме очакваше, а аз се запътих към малкия. Вървя по пътя и гледам една девойка как си съдира гърлото, призивите ù за помощ закънтяха из ушите ми и млад и смел, намерих себе си пред трима яки бабаити, вплели ръце измежду девойчените одежди. Без да мисля, сякаш, ако имах време щях, сграбчих камък с добри размери и с един замах го пратих в по-твърдата глава на запътилия се към мен, разхилен насилник. Бам! Вече гледах мъртвец, момичето запищя още по-ожесточено, заедно с няколко непознати гласа зад мен. Обръщам се и гледам някакви хора с машини в ръце, някой се провиква "Стоп" и чифт ръце ме премятат на пода до безжизненото тяло на по-късно оказалия се актьор. За ден-два вече имах нов дом, изядох първото си затворническо ястие на петия ден в оградената крепост. Отново заживях в дом без любов, ако изкючим насилствената такава. Отново с много братя, отново без родители. - прекъсна го старецът.

  - Не разбрах поуката, дядо.

  - Поуката е, че някои истории нямат поука, понякога, някои неща нямат смисъл.

  - Не бъди толкоз скептичен...

  - Момче, разбрах, че животът ми никога не е имал смисъл. Никога в него не е имало любов. Живот без любов е живот без смисъл. За съжаление, за да се научи един  урок, трябва да се даде пример и за мое нещастие и за нещастието на един покойник, аз бях този пример.

  - Боже, това беше депресиращо. Но пак не мога да разбера защо така неприлично се държиш с девойките.

  - Момче, трябваше да проверя дали си достоен за единствения ми съвет и в крайна сметка се оказа, че си. Забелязах как гледаш момичето от сладкарницата. Вярвам, че имаш куража да я заговориш, но искам по правилния начин да намериш любовта. Тя идва неусетно, но внимавай как я хващаш.

  Момчето се раздели усмихнато със своя брат и се запъти към сладкарницата. Междувременно старецът поразмърда още малко пръстите си и нахлузи халката си.