Глава Девета

Черна Роза и Бяла Роза разбират кой всъщност праща злите демони.

Вече една седмица Марон си беше у дома и майка и не спя да я обвинява за всички. Добре че бяха Ерик и останалите от групата. Тя свикна пак да танцува и да пее по уличните правила. Един ден Марон като си търсеше старите неща на тавана намери една стара снимка на баща и с непознато момиче. Отзад на снимката пишеше: ,,Както една роза не може без слънце, дъжд и обич, за да израсне така и ние двамата не можем един без друг. Нека следващите пазите на земята не имат същата участ като моята”. Марон като го прочете това отиде при баща си и му каза:

-   Тате, може ли да поговорим?

-   Разбира се, Слънчице.

-    Но да не е тука, става ли?

-    Добре, къде искаш да отидем.

- Ела, ще те заведа. - и Марон го заведе до пещерата и каза:

- Тука познато ли ти е.

-    Да, защо? - и изведнъж Марон каза:

-    От изток на запад, от север на юг нека моята воля се чуе тук. Нека с помота на четирите земни сили Въздух, Вода, Огън, Земя се превърна в Черна Роза. Пазителка на доброто. Тези думи да са ти познати?

-   Марон... ти...си...

-  Следващата пазителка на земята от доброто. Това ли е момичето, което все още истински обичаш?

-    Къде я намери?

-    На тавана, когато си търсех нещата.

- Да, Марон. И знаеш ли защо майка ти ти крещи постоянно. Защото ти не приличаш на нея, а на този от снимката. Не знам как така се получи.

-   Така ли?

- Да, имаш нейния глас, нейната усмивка, нейните движения в танците. И сега разбирам защо.

-     Защо?

-    Защото ти си следващата пазителка.

Марон усилено репетираше с групата, за да забрави Чияки. Но един ден се наложи да го срещне за пореден път. На едно състезание. В това състезание участваше и групата, която Марон напусна заради Чияки. Точно преди да излезе Марон на цената видя Мияко. Мияко каза:

-   Марон, дошла си да не помогнеш ли?

-    Не. - и Марон отиде на сцената. Мияко се учиди.

Накрая на състезанието останаха два отбора на финала и то най-добрите. Групата на Марон и танцовата група на ,,Еделвайс”. И журито не можа да определи най-добрия отбор. Но тогава Марон предложи нещо:

- Защо не играем по уличните правила и тогава публиката да определи победителя?

- Съгласен. - каза един от журито и останалите се съгласиха. Преди групата на Марон да почне да танцува и да пее Марон каза:

- Ей, Мияко, пригответе се отново да загубите. - и започнаха.

Мисля, че вече се сещате кои спечелиха. Е, то и очевидно групата на Марон. Точно, когато излизаха, Чияки спря Марон и каза:

-   Защо го направи?

-      Кое?

- Това, те какво са ти направили, че ги накара да се чувстват така?

-   Нищо. Но животът е такъв. Когато се прибрах у дома, аз се промених станах пак същата както преди да те срещна. - тогава бащата на Марон дойде и се намеси в разговора. Той каза:

-    Ей, двама пазители не бива да се карат помежду си.

-   Татко, какво правиш тук?

-   Дойдох да те видя как се справяш на сцената.

-    Това баща ти ли е?

-     Да.

-    И той знае?

-   Много ясно, че знам твоята роза беше на времето моя.

-     Но, как?

-   Както ще да е, да си тръгваме, тате.

-    Чао.

-   Почакай... - но късно го каза те вече заминаха.

Марон като се прибра у дома след като си почина от състезанието баща и я извика, за да поговорят. Той каза:

-    Миличка, какво има?

-     Нищо, тате. Какво да ми има?

-    Ами това държание с момчето.

-   Казва се Чияки. И не ми се говори за него.

-    Ако ми кажеш, ще ти олекне.

-    Казах ти, не ми се говори.

-    Разкажи ми какво стана. Ще ти олекне, повярвай ми.

-   Е, добре. - Марон му разказа какво се е случило. След разказа и той и каза:

-     За всичко това си има причина и човек.

-     Да, причината и човекът се казват Чияки.

-    Не е той.

-   Как така?

-   Кое е онова момиче, което придружаваше Чияки?

-    А, тя ли? Казва се Даниела.

- Тя е причината за вашата раздяла. И за раната в сърцето ти.

-    Не е възможно да е тя.

-   Тя е. Знаете ли кой праща демоните срещу вас?

-   Не, кой?

-    Тя.

-  Как така?

- Ако случайно видиш едно изображение на кръста и, значи е тя.

-   Какво изображение?

- Две рози. Бяла и Черна Роза, но са задраскани с две кървави черти. Значи тя е тази, която ви е разделила.

-      Господи.

Като разбра Марон това отиде да помогне на Чияки. Намери го ранен, а до него беше Даниела. Като го видя се засили и я отблъсна от него. И каза:

-   Стой далеч от него, Даниела.

-     Марон, какво ти става?

- Чияки тя праща демоните. Тя е знаела от самото начало.

-    Не си измисляй, Марон.

-   Не си измислям и сега ще ти докажа, че не бъркам. - и Марон се сби с нея, за да може Чияки да види изображението да кръста и. И накрая успя.

Тя каза:

- Чияки това да ти е познато?

-    О, не. - след като разбраха за това, Даниела се измъкна, а Марон остана да се погрижи за Чияки. След това тъкмо да си тръгне Чияки каза:

- Не си отивай.

-  Съжалявам, още не съм ти простила.