2999 резултата
10.
- Това истина ли е? – ясно сините очи на Антон фиксираха дядо му, без да се отместват.
Видях как раменете на възрастния мъж леко потрепват и сякаш остаря с години за тия няколко мига, в които се чудеше какво да отговори.
- Знаеш какво пише тук, нали, дядо? – попита малко по-силно младият мъж – З ...
  15 
Слънцето започна да огрява стаята и галеше лицето ми , събудих се и отидох в банята , измих си зъбите , после се върнах в стаята си и се преоблякох. Приятна миризма на препечени филийки долетя от към кухнята, излязох от стаята си и се запътих към нея . Спрях се на вратата , защото видях майка ми , к ...
  40 
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
  27 
Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия. ...
  58 
Глава 5.
Вошли в храм золоченых религий.
Неимоверно много священников в позолоченных рясах ходят.
Мощные картины, - со стен, из глубины ниш, с высоты купола, из старины невероятных событий, - угрожают неверующим.
- Ого, сколько верований отличительных, и все своего бога в стенах содержат. Учитель, м ...
  16 
Той би прихнал да се смее при други обстоятелства, но аз говорех съвсем сериозно и нещо в тази стая, с тези четирима Различни мрачно седнали около разнебитеното казионно бюро, го накара да си замълчи. И по-добре, сега нямахме време за спомени.
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ въз ...
  10 
Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...
  43 
Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята ...
  73  10 
*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
  38 
Глава 1
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...
  53 
- Сергей, ела отпред, че много ми трябваш! – нахлу в кабинета дежурният, Павел Петрович, без да почука.
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...
  10 
Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...
  61 
Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
  59 
9.
Преглътнах притеснено. Исках да я попитам от какво е болен Антон и дали е лечимо, но посърналото ѝ лице изглеждаше така затворено, а погледът ѝ бе отнесен. Сякаш се бе потопила в мъката си и не можеше да изплува. Надигнах се тежко от стола и закуцуках към нея. Сложих длани на двете ѝ ръце, близо ...
  67  10 
Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
  86 
С тези думи влязох и хлопнах вратата зад гърба си като за по-сигурно я заключих със заклинание, което никой шперц или ключар не може да отвори. За всеки случай, че знае ли се какво се върти в бръснатата глава на моя колега. След случая с момчето беше станал доста неспокоен.
Реших да се кача при врач ...
  18 
Времето взе да се разваля. Още беше сухо, но големи угрижени облаци притичаха от северозапад. Ветровете се съюзиха с мрачината. Облаците надвиха априлското слънце, провряха се под него и го потулиха. Но и това не им стигна. Те започнаха да се подгъват и навеждат все по-ниско, нахално занадзъртаха в ...
  124  14 
Следобедът беше от хубав по-хубав. Слънцето, рядък и почитан гост в Лондон, се бе настанило удобно за гледка отвисоко. Искаше да види непредвидимия полуфинал между съперниците от севера и юга. Препълнените трибуни бяха красота. Развяваха флагове с цветовете на двата отбора, създаваха феерия и пъстро ...
  94 
Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...
  30 
Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
  88 
Полуфиналът срещу „Лондон Атлетик“ наближаваше. В дните преди големия мач Алвин отбягваше интензивните тренировки. Бил Колинс му беше дал зелена светлина да се готви по собствена преценка и съобразно нуждите на изхабеното си тяло. Сутрин Прийс минаваше закратко в гимнастическия салон, после правеше ...
  113  10 
Отвори жената на Бил, Шийла Колинс. На дребното ѝ личице веднага грейна майчинска радост:
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че д ...
  118 
Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
  72 
Глава 4
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их вымыслы.
- ...
  37 
Алвин Прийс гледаше към телевизора в бара на Джими и не можеше да повярва. Току-що беше загубил още девет хиляди лири. Той прокара пръсти из прошарената си коса, допи уискито си на голяма огнена глътка и изсъска срещу екрана:
- Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендик ...
  188  13 
8.
- Държах писмото и в първия миг не можех да се сетя кой би ми писал от Италия – продължи Нина разказа си и въздъхна шумно – После изведнъж ми просветна за скиците, които бях изпратила по настояване на леля Снежа. Разкъсах плика и вътре имаше писмо на английски език. Аз също бях писала на английск ...
  78 
28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
  84  17 
На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
  36 
Когато приключи и се приготвяше да си тръгва, Васко излезе с нея и тръгна да я изпрати.
- Наблизо съм - опита се да го отблъсне Елица,
- Имаш ли време да те поканя на кафе? От толкова време работиш при нас, ще се разделим, а дори не се познаваме поне малко.
- Ами да, защо не.
За първи път щеше някъд ...
  189  21 
Колко ѝ трябваше на Елица да разцъфне отново! Цяла нощ се въртя като шугава овца в леглото, на другия ден какво ли не направи, Свекървата цял ден прекара в кухнята, а Елица надвечер премени децата, сложи позабравените сини обеци и върза косата високо, после я нави, очите ѝ отново засиняха с магнетич ...
  144  11 
22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...
  55 
Първите седмици Стойчо се обаждаше през ден, по обед. През ден-два минаваше и оня с торбите, хладилникът не оставаше празен.
Елица заряза четенето, имаше си достатъчно грижи по децата, и малкият проходи, а и използваше всяка свободна минута да плете. Станка даваше заявки вече не само за бебешки плет ...
  129  11 
Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
  90 
16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...
  69  10 
Докато един ден Елица спря да идва. На сергията стоеше някой от братята ѝ.
Всичко вървеше според уговореното, в края на ноември Стойчо и Елица подписаха в тесен кръг, както беше модно да се казва: само тези, които бяха и на годежа, и русалката се премести във Варна при мъжа си. Техните ѝ заявиха, че ...
  132  13 
Така и мина лятото: Елица на сергията, в усилните дни "Москвичът" караше стока по два пъти на ден. По едно време брат ѝ докарваше стоката сам и оставаше да продава. Питаха го къде е русалката, каза, че била болна, летен грип я тръшнал и не могла да стане от леглото. Веднага сплетоха цял роман с тоя ...
  117  14 
7.
Настаних се до масата в трапезарията, а Нина настоя сама да направи кафе, за да не натоварвам крака си. Нямах нищо против. Не се чувствам господар в дома си. Живея на това място, просто, защото е мое, но не изпитвам някакъв трепет от притежаването на някаква си там материална собственост. Къща. М ...
  79 
10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
  69  10 
Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...
  193  18 
7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
  73 
Предложения