4 269 резултата
Мястото, на което трябваше да се срещнат беше стар крепостен замък, построен от фамилия Велен преди повече от петстотин години. След Първата Вселенска война, много от фамилиите, носещи кралска кръв избягаха от родните си планети в търсене на убежище за техните деца. Повечето от тях намериха смъртта ...
90
2
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не ...
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не ...
72
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
74
Грен бързо довърши разказа си за това , какво се беше случило с Баун в свърталището на бандата престъпници. Другите бяха вперили погледи в него и мълчаливо го изслушаха. Рикен изглеждаше изключително притеснен и напрегнат и след миг рече:
Господарю, Грен… тази работа дето е станала , за да вземете о ...
Господарю, Грен… тази работа дето е станала , за да вземете о ...
136
4
Чудех се аз ли водя магарето или то мене. Нямаше ни път, ни пътека по тая пуста планина. Давахме го на кестреме – през чукари и оврази, прескачахме ручеи, закачахме се по шипоци. И да ви кажа – магарето по-умно беше. По-мъдро избираше откъде да минем и как да заобикаляме непроходимите джендеми. Свър ...
114
1
2
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 10: Украсата
И този ден Беликá беше се покатерила в короната на Беликáр. Продължаваше да разчиства болните листа и клонки. Премахваше всички будили на пътя й, откриваше и шипове, големи, колкото клонка. Но още по-усърдно разчистваше всички изсъхнали листа и к ...
Глава 10: Украсата
И този ден Беликá беше се покатерила в короната на Беликáр. Продължаваше да разчиства болните листа и клонки. Премахваше всички будили на пътя й, откриваше и шипове, големи, колкото клонка. Но още по-усърдно разчистваше всички изсъхнали листа и к ...
97
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 9: Грижи за татко
Следващите дни за Беликá минаха в сън. Завита с дебелото одеяло, а върху него задължително беше красивото й наметало. Може би заради наметалото, но Беликá не сънуваше онова място и онези, които искаха да остане при тях. Не сънуваше всъщност ...
Глава 9: Грижи за татко
Следващите дни за Беликá минаха в сън. Завита с дебелото одеяло, а върху него задължително беше красивото й наметало. Може би заради наметалото, но Беликá не сънуваше онова място и онези, които искаха да остане при тях. Не сънуваше всъщност ...
144
Свести ме земетръс и човешко крещене. Около мен всичко се люлееше, камъни хвърчаха навсякъде, скалите шумяха заплашително, а леден вихър фучеше и се извиваше, та вдигаше прахоляк и го мяташе в лицето ми. Откъде тоя вятър под земята се намери, ще попитате. Не знам. Знам само, че там беше. А посред фъ ...
156
1
1
Гола.
Бях я виждал такава при езерцето с Димо. Когато ги спрях. Да не грешат. И сега пак. Но различна. Навремето помня момиче. Сега е жена. Някак заоблена, разлята. Хем е Шуна, хем друга. Как да го кажа? На кошута прилича. Мека и цялата пълна с мляко.
Кошута ли? Друга е. Вълчица. Готова да кърми, но ...
Бях я виждал такава при езерцето с Димо. Когато ги спрях. Да не грешат. И сега пак. Но различна. Навремето помня момиче. Сега е жена. Някак заоблена, разлята. Хем е Шуна, хем друга. Как да го кажа? На кошута прилича. Мека и цялата пълна с мляко.
Кошута ли? Друга е. Вълчица. Готова да кърми, но ...
157
1
5
- Третото нещо чакам да чуя, Богдане! – продума Шуна и все си стоеше така – тъмна, далечна, забулена, без лице, без живот.
- Третото ли? – заекна Асан ага. – Има и трето, вещице! Искам всеки от вас тука, мръсни българи, да падне по очи и силата ми да зачита! Никой прав да не остане! Да молите, да пр ...
- Третото ли? – заекна Асан ага. – Има и трето, вещице! Искам всеки от вас тука, мръсни българи, да падне по очи и силата ми да зачита! Никой прав да не остане! Да молите, да пр ...
151
2
2
АЛБЕНА I
Стефан даже не може да се обеси както трябва, представи си.
Албена се сепна от собствените си мисли. Беше си легнала пак с мокра глава от припряност, усещаше как капчиците вода бодат скалпа ѝ навътре и засилват хрипкавия глас настанил се някъде в мозъка ѝ. Помоли се малко, загледа се в мръс ...
Стефан даже не може да се обеси както трябва, представи си.
Албена се сепна от собствените си мисли. Беше си легнала пак с мокра глава от припряност, усещаше как капчиците вода бодат скалпа ѝ навътре и засилват хрипкавия глас настанил се някъде в мозъка ѝ. Помоли се малко, загледа се в мръс ...
178
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 8: Вилите
Дойде третият ден. И както Водачката Ясика беше посъветвала Беликá, тя стана рано. За да се омие в малкия ручей на близо и да си опере ризата, та да изсъхне, докато закуси. Скри се в мекото си одеало и хапна вкусна питка с мед и изпи последното си м ...
Глава 8: Вилите
Дойде третият ден. И както Водачката Ясика беше посъветвала Беликá, тя стана рано. За да се омие в малкия ручей на близо и да си опере ризата, та да изсъхне, докато закуси. Скри се в мекото си одеало и хапна вкусна питка с мед и изпи последното си м ...
188
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 7: Спокойни дни
Както каза Ясика, валеше вече два дни. Тя идваше няколко пъти, защото минавала оттук по работа, някаква нейна. Поседяхме в хралупата. Погледахме росоленето на дъжда. Не говорихме много. И когато по листата се чуеше, че дъжда иска да засили, тя ...
Глава 7: Спокойни дни
Както каза Ясика, валеше вече два дни. Тя идваше няколко пъти, защото минавала оттук по работа, някаква нейна. Поседяхме в хралупата. Погледахме росоленето на дъжда. Не говорихме много. И когато по листата се чуеше, че дъжда иска да засили, тя ...
141
Лятото бе настъпило с топли, златисти лъчи и сладък аромат на цветя, носещ се из въздуха. Малкото момиче Блу беше развълнувано – тази година щеше да прекара лятото при Баба Ореховка в нейната чудна градина, място, където тревата винаги бе мека като кадифе, а вятърът шептеше древни приказки сред лист ...
148
2
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 6: Дом
Двете млади самодиви очакваха Ясика да поиска от тях нещо да направят. Да й помогнат може би. Те й бяха като сянка във всичките й дела. Всъщност те обикновено вършеха нейните дела, докато Ясика си почиваше, полегнала някъде на шарена сянка.
И сега двет ...
Глава 6: Дом
Двете млади самодиви очакваха Ясика да поиска от тях нещо да направят. Да й помогнат може би. Те й бяха като сянка във всичките й дела. Всъщност те обикновено вършеха нейните дела, докато Ясика си почиваше, полегнала някъде на шарена сянка.
И сега двет ...
181
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 5: Було и венец
Всички бяха склонили главите си, заради тази особа. Но имаше тих кикот, и с широки усмивки си шепнеха, скритите зад дърветата. На мен също ми стана усмихнато и весело, заради настроението на другите. Беше забавно.
— Добре дошла! – каза ми тя.
...
Глава 5: Було и венец
Всички бяха склонили главите си, заради тази особа. Но имаше тих кикот, и с широки усмивки си шепнеха, скритите зад дърветата. На мен също ми стана усмихнато и весело, заради настроението на другите. Беше забавно.
— Добре дошла! – каза ми тя.
...
155
Три ракети и перо.
Глава трета
Слънчев януарски ден. Сняг почти няма. Тук таме по северните склонове на Кенана, са останали малки купчинки от Новогодишната снежна буря, връхлетяла града на 30 Декември, за да може Дядо Мраз, летящ на шейната с впрегнатите елени, да зарадва децата на този мирен и гост ...
Глава трета
Слънчев януарски ден. Сняг почти няма. Тук таме по северните склонове на Кенана, са останали малки купчинки от Новогодишната снежна буря, връхлетяла града на 30 Декември, за да може Дядо Мраз, летящ на шейната с впрегнатите елени, да зарадва децата на този мирен и гост ...
186
2
Грен се връщаше с бърза крачка към странноприемницата , по павираните улици на Джак-ран. Той на няколко пъти спира непознати същества, за да иска насоки,защото градът му бе още непознат и не искаше да се лута и да губи излишно време. Докато вървеше мъжът имаше неприятно чувство в себе си, заради реш ...
169
4
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 4: Писмото
Гълъбът летеше нагоре към небето. Не спираше, въпреки че се издигаше много нависоко. Продължаваше въпреки облаците, които се появяваха. Сякаш искаше да премине в друг свят. Не спираше, летеше. Все нагоре. А горите и поляните долу вече бяха мънички, ...
Глава 4: Писмото
Гълъбът летеше нагоре към небето. Не спираше, въпреки че се издигаше много нависоко. Продължаваше въпреки облаците, които се появяваха. Сякаш искаше да премине в друг свят. Не спираше, летеше. Все нагоре. А горите и поляните долу вече бяха мънички, ...
180
Грен вървеше бързо и уверено след тримата наемници, последният от които му хвърляше подозрителни погледи изпод качулката си от време на време. Избраният воин бе прочел мислите им и знаеше, че отиват към тайна квартира някъде из по-далечните и бедни квартали на Джак-ран. Престъпната група бе доста мн ...
196
4
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...
172
След кратка разходка, сред многолюдния пазар на Джак-ран, Лиза и Грен откриха сергия с билки, която щеше да им свърши работа. Продавачката-билкарка любезно отговори на всички въпроси на магьосницата и започна да й подава вързопи с различни изсушени растения , както и няколко малки стъкленици с отвар ...
213
5
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
189
2
Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...
192
3
Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
149
4
Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
211
2
Бях чел много за Барселона, Аликанте, за Монсерат Кабайе, за футболистите, но друго е да го видиш на живо., да се потопиш в писанията за Дон Кихот, Санчо Панса или да мярнеш някъде мустачките на Салвадор Дали.
Посрещна ме с огромния си ван СЕАТ АЛХАМБРА, не се стърпяхме, ледовете, ако е имало таива, ...
Посрещна ме с огромния си ван СЕАТ АЛХАМБРА, не се стърпяхме, ледовете, ако е имало таива, ...
225
6
По някаква европейска програма във фирмата ни дойде лектор-консултант от Университета в Аликанта Испания. Симпатяга, бих казал. Строго офис облекло, дълъг черен панталон, бяла риза,черно късо сако до кръста и неизменните обувки с висок широк ток.
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с че ...
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с че ...
210
2
Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...
202
2
Неусетно взехме да замръкваме и се събуждаме в къщата на Лу. Приемах като нормална носталгията й да остави такава огромна къща с всички удобства, или както тя казваше '' Зелените поля на моя роден дом''. Така се бяхме нагласили, че несъгласие, своенравствие го бяхме оставили някъде, боли ме глава, и ...
253
4
А броените дни се изнизаха неусетно. Лу хубавееше, стана спокойна, усмивката не слизаше от лицето й. Наистина очите й ме гледаха с някаква преданост. Вечер бяхме на верандата, замечтани всеки по своему.
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я ...
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я ...
221
2
Обясних й приветливо, доверчиво й се усмихвах.
- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.
- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.
Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош ...
- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.
- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.
Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош ...
231
3
Тягостно без Филипа на работа. Тягостно когато съм в къщата й на верандата , в очакване светлините на кораб, два пъти по -тягостно когато съм сам в квартирата си или в къщата в Кукуция.
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, ...
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, ...
227
2
- Благодаря за любовта, мила госпожице. Надявам се така трябва да се прави в нашия забързан век на случайни срещи, а за другото не се притеснявай, беше великолепно преживяване... А колкото до дрехите, нарочно ги обръщам наопъки, даже мои дрехи имат по 2-3 бода с червен конец. Още като дете бях височ ...
213
4
А ето го джипа й, присветна ми с фарове, аз й помахах и се забързах. Дежурният комплимент, че е прекрасна, тя ми намигна свойски.
- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа
- Да но утре е събота...- успях да отвърна
Но , вече беше късно за други обяснения ...
- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа
- Да но утре е събота...- успях да отвърна
Но , вече беше късно за други обяснения ...
245
3
Дали се очертаваше лоша седмица. Приключихме работа и както обикновено изчаках Филипа да излезем заедно до джиповете им отвън.
- Петро, извинявай...аз ще остана с мама Лу, имаме разговор - измърмори Филипа
Вървях към къщи. Е какво пък, майка и дъщеря,... може на някоя да е закъснял, все пак тук нощи ...
- Петро, извинявай...аз ще остана с мама Лу, имаме разговор - измърмори Филипа
Вървях към къщи. Е какво пък, майка и дъщеря,... може на някоя да е закъснял, все пак тук нощи ...
210
4
Всички вече бяха тръгнали. Тихо, тайно. Събираха се силите за Великата война. Нашите селяни щяха да превземат София. Заедно с хайдутите на Баба Новак. И с Димо. Не, че го вярвах, мечтаех си. Мечтаех Димо да е с нас пред портите на стара Сердика. Исках да го видя. Но нямаше. Той беше с царя. Имахме ц ...
262
3
Сивият й Хюндай Санта Фе спря пред входа на плажа. Награбах чантите, намерихме посочения номер чадър. Засуетихме си. Кой ще се съблече първи.
Направих се на разсеян и заразкопчавах ризата си уж загледан в синьото море, но с периферното зрение я гледах. Свали очилата си, премига на слънцето и без мно ...
Направих се на разсеян и заразкопчавах ризата си уж загледан в синьото море, но с периферното зрение я гледах. Свали очилата си, премига на слънцето и без мно ...
210
4
А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две каф ...
269
1
6
След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...
183
1
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
