3268 резултата
Глава VIII
- Добро утро... 29!
- Никога не е било добро, когато съм те виждала, директоре! - изсъска 29- Какво ще ме правиш този път? С какво ще ме тровиш? На кого ще ме даваш за бой, или този от преди малко ти беше достатъчен... за сега?- заля я с три бързи въпроса коленичилата- Кажи, гадино! Или щ ...
  24 
Каси стовари куфарите си насред спалнята и се тръшна на леглото. Беше ѝ леко, съвсем леко на сърцето. Срещата с Павел бе протекла съвсем тихо и мирно, само с размяна на погледи, изпълнени с омраза. Явно двама едри придружители вършеха чудеса! Виждаше го как кипи от яд, но даже не го разбра какво про ...
  74  13 
Един до друг на ръка разстояние.
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усили ...
  31 
Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...
  26 
Иля ме погледна учудено над главата на Семьон и поклати неодобрително глава. Знам какво щеше да ми каже, ако можеше да го направи и ако бяхме насаме. Че момчето е младо, че това е жестоко, че не бива така. Но Иля е Светъл – до мозъка на костите си. А аз съм Универсална – и не мога да вярвам в доброт ...
  19 
6.
Откакто Зария си взе детето и се прибра при родителите си, в дома на тетка Дила надвисна самотата. За да няма угризения от постъпките си спрямо снаха си, тя започна често-често да ни спохожда, под предлог да се види със сестра си. Не пропускаше обаче при всеки удобен случай да се оплаче, как зара ...
  61 
–Това е Сарти. Джудзепе Сарти. Той ми е сътрудник – каза Антъни, представяйки слабия, светлокос мъж до себе си на другите присъстващи.
Росариа се наведе свойски към него и прошепна до ухото му:
–Не знаех, че си падаш по мъже, скъпи!
Мъжът се усмихна криво и я хвана здраво за лакътя. Устните му едва ...
  122  16 
Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...
  59 
Така и не успя да отвори профила на Cassandra, защото пристигнаха няколко от колегите ѝ и трябваше да се захваща с работата си – дълъг списък за въвеждане, с безброй данни в него, който трябваше да нанесе внимателно. Пропъди мислите си за Тони и се съсредоточи.
Дори не усети как е станало време за о ...
  140  19 
НАНОРОБОТЪТ
Годината беше 9325. Беше златен век за нанороботиката. Всички се надпреварваха да направят най-малкия възможен модел. Дълбоко в недрата на Земната федерация, много млади мъже и жени правеха опити да го превърнат в невидим дори и за окуляра на електронен микроскоп. Всички усилия бяха насо ...
  42 
5.
Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха к ...
  68 
–Какво се е случило, Тони?
Мъжът отиде до каната, оставена на градинската маса, сипа в шепите си вода и прокара длани през косата си. Малки капчици се плъзнаха по слепоочията му и се спуснаха до брадичката му, губейки се в няколкодневната му брада. Тръсна ръце, а от тях литнаха още малки, прозрачни ...
  137  17 
Нашите приключенци достигнаха Непознатия квадрант. Той беше като рай за местните, но на тях не им се видя нещо особено. Те знаеха добре, че всичко рано или късно щеше да бъде в тяхна полза. Колонистите категорично отказаха завръщане на родната си планета, но по-късно се съгласиха.
Когато всички се з ...
  43 
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА: РАВНОСМЕТКАТА
Кенджи реши да се върнат отново в Осония, тъй като пътуването по-нататък беше твърде рисково. Горивото можеше да не им стигне, а следващите квадранти бяха изключително слабо проучени и може би напълно безлюдни.
Пероуз прие доводите му с леки резерви, но все пак се съгл ...
  30 
4.
Зария забременя. Толкова се надявах братовчедът да се кротне и най-после да порасне. Появата на едно дете може да промени семейството към по-добро, но може и да го провали. Не съм знаела до този момент какво става в главата на Зария и какво е намислила. Всички чакахме с нетърпение раждането на де ...
  76 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА: В ГОРАТА
Донесеното съобщение в двореца на Циклок То говореше за недвусмислена среща между оракула и принцесата. Циклок То върна вестоносеца с обратно изискване срещата да бъде на негова територия, а освен това даде изрично пожелание тя да бъде проведена в прочутите афилиеви ...
  39 
Пръстите на Павел барабаняха нервно по кухненския плот.
–Как така ще ме напускаш? И къде ще отидеш? Ще се върнеш при родителите си? Как изобщо ще си плащаш наема с твоята мизерна заплата? – в очите на Павел имаше насмешка – И кой изобщо ще ти обърне внимание, а? Ти си… о, Боже! По-странен човек от т ...
  131  20 
–Защо каза, че си страхливец, Тони?
Седяха на малка веранда, само на няколко десетки метра от океана и хапваха бургери, които преди това мъжът приготви сам. Дори не ѝ позволи да му помогне. Държеше да свърши всичко сам – както каза – нормално било, щом я покани на вечеря, той да я приготви, като дом ...
  155  19 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА: РОЯКЪТ
Миеранианската заплаха, за която никой не подозираше, вече наближаваше Себур Наг. Миеранианците бяха организирали своя рояк. Те разбраха, че могат да се прикачат незабелязано към някоя малка транспортна флотилия от кораби край Киклук Сор – граничната планета, отвъд стот ...
  43 
- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...
  35 
IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...
  165 
Глава VII
Капакът на пода изскърца и тя се озова из под него. В един вързоп беше свила краешник хляб и буца сирене, и малкия кухненски нож. В една малка бъкличка имаше и вино-червено. И една малка кутийка, завита в извезана кърпа.
Тръгна Горка. Тръгна по пътеката дето я извеждаше от селото. Излезе о ...
  67 
14. И такива работи стават
Следващият час „Б“ паралелката е в кабинета, но – с библиотекарката. Класният го няма, извикаха го през междучасието. И повечето се сещат защо…
В стаята са почти всички. Седят, отворили са телефони и айфони, мълчат. От време на време някой побутва съседа си, оня отрицателн ...
  54 
–Пушиш ли? Вече не е модерно! Има толкова други по-екзотични зависимости. Сигурна съм, че можеш да си ги позволиш!
Той се засмя. Кратко. Сухо. Приличаше повече на прочистване на гърлото.
–Приеми го като форма на мълчалив протест – очите им се срещнаха и тя, без да знаеш защо, му повярва – Да, един м ...
  155  16 
Каси гледаше океана. Вълните се плискаха в брега, докосваха дюните и се връщаха обратно, за да се плъзнат пак към него. Вечно движение. Сила и покорство. Отдаване и покоряване. Беше хипнотизиращо. Поне океанът си беше същият. Годините не означавах нищо за него. Поне не и човешките години. Един дребе ...
  266  25 
13. Хамлет и неуспялата редакторка
Часът беше интересен. То всеки час при класния беше интересен. Което се получаваше доста трудно – най-напред трябваше да си прочел произведението, после да си го разбрал, че и мнение да имаш. За книгата, за героите, за това какво си възприел или отхвърлил…
Че и да ...
  72  12 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА: ПРЕСЛЕДВАНЕТО
- Зорин говори – чу се по радиоефира ниският плътен глас на сержанта. Той вече беше спечелил уважението на капитан Пероуз, който великодушно му отстъпваше някои аматьорски задачи, с които Зорин се справяше блестящо и нямаше поводи за оплаквания. Каквото и да го ...
  40 
12. Системите на класния
Класният си беше особняк – като всеки учител, оставащ в спомените на учениците.
Не, никаква ексцентричност, никакви глупости. Просто даскал… Така беше го определил бащата на Коста, чул го от по-възрастни хора, на които класният е преподавал някога…
Някога…
Иначе сега му беше ...
  60 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...
  41 
III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...
  134 
Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...
  73 
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
  70 
11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...
  47 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...
  49 
10. Място край школото
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...
  54 
9. Все ще се намери място
Харистова има свободен час. Свободен от присъствието на досадниците. Ще си отдъхне, после пак ще дойде нова група. По програма е десети клас, но тя си знае – представителна група от класа ще е. Най-страхливите и най-некадърните. Тези, които смятат, че само с присъствие ще и ...
  54 
Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...
  104 
Светлата точка нарастваше ли нарастваше. И приближаваше с изключителна скорост към малката спасителна капсула на Кенджи. Очертанията й се открояваха много смътно, но той успя да разчете „Емзиру“. Не може да бъде! Беше чувал това име! Това със сигурност беше голяма транспортна совалка, която можеше д ...
  54 
8. Дневникът
Голямото междучасие си вървеше нормално – за някои прелиташе, за други се влачеше. Таман човек излезе, докато дръпне два-три пъти от цигарата, докато се посмее как Жоро от единадесети “б” се избазикал с немкинята, докато чуе какво е ставало на купона в Ананаскови снощи, докато с лека тъ ...
  48 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА: ЗОРИН
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детств ...
  59 
Предложения
: ??:??