3252 резултата
У дома сред непознати
Пролог
2066 г.
Берлин
“Във възмездието има живот.” Това са думи, които никога не мога да забравя. Думи, които моят баща често повтаряше. Моят баща – изтръгнат от майчината си утроба, спасен от непознати, отгледан под чужда стряха и накрая призован да възмезди своите роднини. ...
  30 
Глава 18. Личный кабинет А. Д.
Вошли в огромный кабинет. На большом пластмассовом столпе, похожем на подтаявшую свечу, за высокой спинкой пустого кресла, вились выдавленные незначительные буквы.
Птенец А. Д. расцвёл состоянием, елозил задними суждениями и сплющенными расчётами, глаза завалены сырыми ...
 
10
Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила голем ...
  14 
***
За двадесетина дена Явор и Катрина постегнаха старото семейно жилище. Сложиха външна и вътрешна изолация, смениха старите керемиди на покрива с по-съвременни, смениха старата дограма с по-нова, също дървена, промениха целия вътрешен интериор, направиха банята със специални сглобяеми плоскости и ...
  122 
Глава 21
Обратно в лекционната зала
Изстрела на Джафар улучи точно телефона на Роджър. Все пак с обучението, което имаше това не бе проблем за него. „Жив съм“ си каза Роджър и се огледа наоколо. Джесика, слава Богу и тя е добре. Телефона ми не става за нищо. Дано Лис не помисли, че нещо ми се е случ ...
  16 
***
Долно Камово имаше малко над триста къщи, а населението му беше около осемстотин души, като по-голямата част от тях бяха възрастни хора, пенсионери. Имаше основно училище, което едва оцеляваше заради малкото на брой деца. Селото беше живописно разположено по единия бряг на Луда река, като от зап ...
  105 
Глава 17. Великолепие новых людей.
Невыносимое положение, Небо поручило нам наблюдать за его грандиозным содержанием, а мы увлеклись земными удовольствиями, неужели это самое важное назначение. И эти беспрерывные войны, прыгающие личные пороки, угнетения самочувствий, болезненные возбуждения пристра ...
 
- Здравей Стас – поздравих го аз.
Искаше ми се да звуча закачливо, но успях да го докарам по-скоро на заклета пушачка. Защо гласът ми беше паднал толкова?
Карпов не отговори на поздрава, а се пресегна навън и довлече един по един за врата тримата виновници. После трасна вратата и врътна ключа.
- Е, ...
  30 
2
***
Явор шофираше със сдържана усмивка, която обаче пренасяше струи позитивна енергия по всички части на малкия Нисан, а Катрина се усмихваше блажено, сякаш поемаше с пълни шепи от тази енергия. Колкото повече се отдалечаваха от София и се сливаха с природата на пустото дефиле, толкова повече благ ...
  106 
1
Въведение
Пристигнаха в Русе през пролетта на две хиляди и тринадесета.
Почти веднага той се хвана в отдалечен автосервиз на брега на Дунав, а тя - в квартален магазин от веригата "Гланц". Винаги след работа той я вземаше с колата, а ако се случеше да закъснее, тя кротко го изчакваше пред магазина ...
  247 
Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...
  26 
Глава 15
Разговорът
Елиф, може ли да поговорим?
Да, разбира се Азра. Влез и седни. – каза Елиф, поглеждайки притесненото лице на Азра. – Какво е станало?
Искам да те попитам нещо, но ми отговори честно, моля те! ...
  27 
Не си спомням почти нищо от времето, когато формално съм станала част от Патрулите и са ме намерили. Онова което знам, ми е разказвано в последствие. Казвали са ми, че дължа живота си на един Светъл, който споделил енергията си с мен, за да мога да издържа докато дойдат лечителите. А после си отишъл ...
  18 
Валерий просто сви рамене и ме последва към кабинета ми.
Слязохме мълчаливо един етаж по-надолу като единственото нещо в ума ми беше кое по-отвратително заклинание да приложа на този страж на Договора. Да наложи Истинофил на дете! Мълчаливо отворих вратата на кабинета си и пропуснах инквизитора да в ...
  12 
Глава 16 СОВРЕМЕННАЯ ДРЕВНОСТЬ
- Ужасное состояние Учитель, куда мы попали, сплошные степи, лесостепи, непроходимые леса, горы, пустыни, и под жгучим солнцем стресканная суша в долинах убежавших рек. Людей мало, местами их почти нет, а те, что есть, ужасно растрёпанны и несобранны, природа кормит их ...
  14 
Глава 9
Къде изчезна Азра?
Накарайте я да млъкне! Не издържам вече! Как ще я закараме до шефа без да я убием?
Али не мрънкай! Имаме заповед да не и правим нищо, но тя не включва теб. Не си ли затвориш устата ще ти отрежа езика.
Не ме плаши. Куче което лае не хапе! Не мога да карам както трябва зарад ...
  26 
Глава 5
Странният звук
Чухте ли това?
Какво да сме чули Стивън?
Как какво, това свистене, като изстрел. ...
  35 
Сам разкърши рамене, опитвайки се да се намести удобно в тялото. Беше изминала почти цяла година, откакто бе използвал за последно Джайеш Гулати и въпреки усилията на лечителите, тялото му беше атрофирало повече, отколкото на убиецът му се искаше. Казра си отбеляза, че е време да подготви трагичната ...
  17 
Джайеш Гулати беше мечтал цял живот да бъде богат. Беше роден в бедняшкия квартал и родителите му бяха добри хора, които изкарваха хляба за голямото им семейство с честен труд. Проблемът беше, че с четири деца и сакатият брат на баща им, загубил краката си във войната с демоните, парите никога не ст ...
  21 
Глава 1
Тишината
Очите ѝ. Тези смарагдово зелени очи. Отразяват светлината по – такъв чуден начин. Ако някога сте виждали паяжинка след дъжд, знаете за какво говоря. По нея се натрупват безброй капчици и всяка от тях пречупва светлината под свой собствен ъгъл. Наслада за сетивата, пролет, чистота, е ...
  37 
Съвсем скоро след това Елизабет започна да разпознава олющените къщички, покрай които минаваха. Досега не беше напълно убедена, че ги води по правилния път, но щом видя пукнатината в долния край на една врата и пердетата на цветя в друг прозорец, беше сигурна. Застанала на ъгъла, където Франк я беше ...
  22 
Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...
  21 
Глава 15. Освободительный порыв.
- Вот такое дело значит само по себе Учитель, - Первоход говорил запыхавшись, устало, откуда-то издалека вытягивал сказ: - Пока вы смотрели что-то не то, я в Перворуссии побывал, там такое творится, события не трущобные скажу честно, сам видел, глазам не померещилось ...
  21 
Глава 14. Зал мгновенного обогащения.
- Посмотрите на самое главное событие текущего века, - Учитель ввёл учеников в путанный преогромный зал. Установилось возрождение древнеарийской православной веры, - вопиющая надобность; идёт возврат средств и ценностей, награбленных у убаюканного населения. Сын ...
  17 
Глава 13 Сталин и Израиль
- Ужасное неправильное поведение! – сказал Шкандыба, - а, правда, что он через два тысячелетия, по духовному восприятию, воссоздал одно древнее царство, которое постоянно поминали в псалмах, будто бы, извлёк из памяти своего молитвенного детства мечту целого народа.
- Что т ...
  23 
Представям Ви откъс от романа ми "Папка "Аутизъм". Издаден 2020 година от издателство "Фабрика за книги".
ГЛАВА 1. Сватба като сватба
> Когато тялото питае щастие – всяка любов е повече от любов. Но всяка любов е бумеранг – колкото по-силно я раздаваш, толкова по-силно се връща в теб, докато не те р ...
  53 
Глава 12 Сталинизм
- О! Тут много исторических личностей. Что за явления!?
- Кто тот очень скромный усатый человек, что задвинут в илистом наносе истории, сразу видно, что беден, у него ветхий китель и стоптанные башмаки, ведь его отец сапожник, неужели не мог перешить косые каблуки в подмётках стёр ...
  33 
6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...
  43 
Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмн ...
  43 
Изкачваха се плавно нагоре към бедняшката част на Ан Налат. Лекият вятър от пустинята пък носеше миризмата от огромните купчини боклук, който се изхвърляше там. Каменните плочи по улиците бяха заменени първо от разбити павета, после от чакъл, а накрая – от отъпкан пясък. Сградите също ставаха все по ...
  37 
Продължиха да вървят през пазара. Навън ставаше все по-оживено, колкото повече наближаваше залеза. Чарли и разказа, че истинският живот в Ан Налат започва те първа, когато жегите отминат.
– Стига да знаеш къде да отидеш. – беше добавил със закачливо намигване, след като тя му каза, че и двата пъти, ...
  36 
Лицето на Хирса се изкриви в кисела гримаса при перспективата и стражът отвори уста да възрази, но свирепият поглед на коняря го накара да размисли. Сам изглеждаше бесен, сякаш всеки момент щеше да оголи зъби и да изръмжи заплашително, както Елизабет го беше виждала да прави и преди. Изражението му ...
  41 
Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един ...
  44 
Когато се събуди на следващата сутрин, Елизабет не стана веднага. Напоследък й трябваше известно време, за да събере сили и да накара тялото си да помръдне. Понякога не мислеше, че ще успее и й се искаше просто да си стои в леглото, заключена в стаята, далеч от всичко и всички. Днес беше точно такъв ...
  39 
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
  150 
Част 11 Някъде навътре в гората
Работата за горският цар не секваше, три години си бяха три години. В гората се плетяха интриги и всеки си дърпаше в негова посока. Мусаил беше против жестокото правосъдие, както го раздаваше предишния цар, змея Горянин, затова внимателно изслушваше дори врабчетата пр ...
  44 
На сутринта,Айшли трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърн ...
  53 
Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...
  54 
Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...
  53 
Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...
  100 
Предложения
: ??:??