ЧЕРНО МОРЕ
Живял някога един старец на брега на красиво море. По цял ден той плетял мрежи и хващал риба. Имало толкова много, че старият рибар раздавал и на животните си. Той имал добро куче и черна зла котка. Кучето се казвало Бόли, а котката Сержѝна.
– Бόли! – извикал старецът на кучето си и то веднага се приближило.
– Бόли, донеси ми водата, че ожаднях.
Кучето се втурнало и след малко се върнало с водата.
– Ето ти една рибка. – погалил го старецът.
– Сержѝна! – извикал старият рибар този път на котката си, но Сержѝна не се появила.
– Сержѝна! Сержѝна! – извикал той отново, но пак нищо.
– Сержѝна, искаш ли рибка?
Още щом старецът казал тези думи, котката скочила от покрива и замяукала мазно в краката му.
– Сержина, ето ти рибка. А сега ми донеси шапката, че напече.
Котката взела рибката, а после скочила на закачалката и донесла шапката на стареца.
– Черна котка - зла котка! – изджафкало кучето.
– Не се говори така! – скарал му се старецът.
На другия ден старият рибар се разболял. Имал висока температура и не можел да стане от леглото:
– Бόли, донеси ми хапчетата от рафта.
Кучето заскачало по шкафа, където били хапчетата, но така и не успяло да ги стигне.
– Сержѝна! – извикал старецът, но котката не се появила.
– Сержѝна! Сержѝна! – извикал той отново, но пак нищо.
– Сержѝна, искаш ли рибка?
Още щом казал тези думи, котката скочила от покрива и замяукала.
– Сержѝна, донеси ми хапчетата от рафта, че не мога да стана. – помолил я старецът, но котката не помръдвала, тъй като си чакала рибката.
– Сержѝна, днес не можах да уловя, защото съм болен. Когато оздравея, ще има за всички. Хайде, Сержѝна, подай ми кутийката с хапчетата. – натъжено казал старецът, но котката отново не помръдвала.
В този момент кучето заскачало по шкафа още по-яростно и кутийката с хапчетата паднала на земята.
Бόли се втурнал да я вземе, но Сержѝна я грабнала и я отнесла на покрива на къщата.
Горкият старец не знаел какво да прави и от мъка заплакал, но изведнъж кучето се разджафкало.
– Джаф, джаф, джаф…
Старецът се обърнал към Бόли и видял едно хапче на земята.
– Сигурно е паднало случайно. – помислил си той и погледнал към покрива на къщата, където се намирала Сержина.
Кучето подало хапчето на стареца и не след дълго температурата спаднала.
Когато на другата сутрин се събудил, старият рибар отново бил здрав. Той нетърпеливо хвърлил мрежата в морето и извадил много риба. Седнал на стола пред къщата и загледал вълните с лула в ръка.
– Бόли, искаш ли рибка?
– Джаф, джаф… – излаяло кучето с изплезен език.
Старецът му хвърлил няколко едри скумрии и го погалил зад врата.
– Тази котка ще ни погуби! Нека да я прогоня! Черна котка - зла котка! – изджафкало кучето.
– И дума да не става! Ще видиш, че Сержѝна ще се промени и ще стане добра.
– Помниш ли, че ти така казваше и за майка ѝ. Онази черна проклетница Изолда, която всяка вечер ти късаше мрежата, докато беше жива?
– Боли, трябва да вярваме в доброто. Ще видиш, че Сержина ще се промени и ще стане добра един ден.
В този момент гладната Сержѝна скочила от покрива:
– Мяу, мяу, мяу…
Старецът ù хвърлил една рибка и я погалил:
– Моля те, Сержѝна, не прави повече така.
Котката замъркала и продължила да се търка в ръката на стария рибар, докато той не заспал сладко на стола.
За нещастие, когато се събудил, старецът видял, че покривът на сламената му къща гори.
– Бόли, Сержѝна, помогнете ми! Донесете вода от морето! Бързо!
Кучето се втурнало, но котката не помръднала. Старецът ù хвърлил една рибка и тя хукнала за вода, но след малко се спряла. Старият рибар хвърлил още една рибка на черната котка и тя отново се включила в гасенето на пожара, но пак за кратко.
Не след дълго рибките свършили и Сержѝна отново спряла. Кучето взело да изнемогва и пожарът обхванал цялата къща.
Старецът заплакал, защото горкият бил останал без дом:
– Стига толкова! Не мога повече! Черна котка - зла котка! – заканил се старецът, след което грабнал Сержѝна и я хвърлил яростно в морето.
Най-накрая старият рибар се отървал от черната котка, но морето почерняло.
След няколко минути покрай изгорялата къщурка се завъртяло малко черно котенце със счупена опашка.
– Къш! Къш оттук! Никакви черни котки повече! – ядосано казал старият рибар и изгонил котето.
– Радвам се, че най-после ти дойде акъла в главата. – изджафкал Боли.
- Боли, хайде да построим къщата наново? - интусиазирано предложил старецът.
-Добре, но първо да хапнем. Че пак огладнях. - отвърнало кучето.
-Само че рибата свърши.
-Хайде да наловим тогава?
-Добре, Боли, донеси мрежата!
За нещастие обаче, когато старецът хвърлил мрежата в черното море, извадил само няколко малки скумрии. На другия ден положението било същото, че и по-зле.
Така, ден след ден, рибата все повече намалявала, старият рибар и кучето все повече гладували, а морето си оставало черно.
Една сутрин, горкият старец се отказал да хвърля мрежата, тъй като през последните дни все била празна. Той бил толкова отчаян и изнемощял от оскъдните остатъци, че забил коленете си в пясъка с протегнати ръце към морето:
– Защо?!
– Защото ти изгуби вярата си в доброто! – отвърнал един гларус и кацнал на дървото до изгорялата къща.
– Но в Сержина нямаше добро!
– Във всеки има добро и зло, но само от теб зависи в кое ще повярваш.
– Заради нея ми изгоря къщата! – оплакал се старецът.
– Да, но преди това ти спаси живота.
– Как така?
– Рибарю, сигурен ли си, че онова хапче падна случайно от покрива?
Старецът се замислил, а гларусът повторил:
– Както казах, само от теб зависи дали ще повярваш в доброто или злото.
Не след дълго, старият рибар чул силният лай на Боли. Когато се обърнал, зърнал отново малкото черно котенце със счупената опашка. Горкичкото било свито на топка и не смеело да мръдне, тъй като Боли не спирал да го лае.
Старецът се приближил, а Боли казал:
– Искаше да ни открадне последното парче риба, което ни остана!
– Защото е гладно. – отвърнал старецът.
– Ти да не се побърка!? Не помниш ли!? Черна котка - зла котка! – изджафкало кучето още по яростно.
– Не, Боли, просто е гладно като нас. Виж, колко е мъничко и слабичко…
Въпреки че кучето продължавало да ръмжи към котето, старецът разделил последното парче риба на три:
– Ето, Бόли, това е за теб. Това е за мен, а това е за теб, мъниче.
Старият рибар подал месото на черното котенце и понечил да го помилва.
Изведнъж котето се стреснало и го одраскало с острите си нокти.
– Видя ли? Черна котка - зла котка! – изджафкал Боли.
– Не се говори така! – скарал му се старецът. – Просто е уплашено, защото не ни познава.
Тримата изяли рибката и загледали морето, но не след дълго старият рибар отново се натъжил:
– Повече няма какво да ядем. Сега вече ще умрем от глад.
Кучето заскимтяло жално, а малкото черно котенце се качило на изгорелия покрив.
В този момент гларусът се обадил:
– Хвърли мрежата в морето!
– Но то е черно и няма риба! – отвърнал старецът.
Тъй като птицата не казала нищо повече, старият рибар решил да опита.
Той хвърлил мрежата в морето и когато я извадил, тя била пълна догоре.
Всички много се зарадвали, а гларусът, малко преди да излети, казал:
– Рибарю, запомни едно! Човек без вяра е като мрежа без риба! Ти отново повярва в доброто и затова отново мрежата се напълни.
В следващите дни с пресни сили от обилната храна, старият рибар построил къщата си наново. Той живял още много дълго, но никога повече не загубил вярата си в доброто, макар морето да си останало черно.
Край
Автор на приказката: Сергей Николов.
© Сергей Всички права запазени