written-springs (А.Д.)
94 935
8.08.2018 г., 21:16 ч.

Щипка сол 

  Проза » Писма, Други
3080 13 14
4 мин за четене

Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме.
Изтръгваме чувството от сърцето и продължаваме.


Аз свикнах с твоите отговори.
И те моля... моля те, не ме учи на очаквания.
Не ме докосвай така парещо, защото изгарям до следващата доза.


Нека ти разкажа...

Черните вълни се блъскат на брега на моя дом. Тук сме научени да се борим за съществуването си. Ние не гледаме океан, но това море ни изненадва. То не е като другите. Опасно е и непредвидимо. Научени сме да оцеляваме. Да храним семействата си. Да ловим риба. Да водим примитивен живот. Както и да оценяваме малкото, което имаме. Защото бурите са чести. А заедно с тях природата ни отнема и човешкото.
Аз съм моряк и рисувам солта с думи. Непознати са ми любовните терзания. Зная само как да любя дълбокото синьо. С него се прехранвам. И от него дишам. Нямам много пари и... почти нищо не мога да предложа, освен наученото от преживяното. Възпитани сме сурово. Днес имаме достатъчно. Утре губим всичко. Тъкмо затова няма нищо неочаквано, а само надежди за добра предсказуемост. И така обстоятелствата ни изграждат като хищници за малка радост.
Всеки ден ставам рано. Буди ме сутрешният прилив. Тогава знам, че трябва бързо да изляза и да хвърля мрежите. Правя го без никакво чувство за самосъхранение, защото трябва да се грижа не само за старите, но и за подрастващите. Те са моят живот. Не познавам другия свят. Почти нищо не знам. Неук съм. Уча според времето, облаците и секундите.
Когато те видях да слизаш от онази яхта, си помислих, че имаш всичко. Някакъв мъж ти помогна да слезеш внимателно. Друг ти подаде чантата. А трети, по-млад, те запита нещо и забърза към брега. Още тогава ми се усмихна. Сигурно от съжаление. Към раздърпаните ми стари дрехи, мръсния вид и импровизираната въдица, сглобена от подръчни материали. Аз сведох глава. Дори не приех за правилно да заглеждам лицето ти. Не знаех дали ме гледаш с насмешка, но нея бих приел по-бързо, отколкото някакъв вид съчувствие. Исках да изчезна по-бързо от моста, за да не преча на първото впечатление.
Морето е винаги красиво, но да не опознаваш неговата тъмна страна. Защото тогава е стихия, заравяща усмивката ти без предупреждение. Казах си... ти си просто една красива жена, като тези, които се насочват към брега от скъпите акостирали кораби. Но в онази вечер, навярно твоята последна тук, промени нещо в мен или в дните ми напред. Не знам...
Когато остави свитъка от изписана хартия и ми заръча да чета по една на вечер... ти не само ми подари цветове. Знаех, че през нощта си тук. На моста. Седнала до мен и слушаща живата вода. Знаех, че Въздуха, както ти беше написала някъде там, е онзи виновник за топлината. За топлината помежду ни. Но с това упътване разбрах, че има много други знаци. Ако Той е нашата атмосфера, а звездите са нашата красота, то Луната е пътят, който всяка вечер извървяваме, за да се срещнем и прегърнем. Луната е Срещата, която няма час, но има постоянно присъствие.
Не знам дали отново ще се върнеш. В моята самотна територия. Но аз се каня да достигна до теб по течението. И където и да си... да знаеш, че съм същия, но вътрешно променен. Защото вече в съществото ми се вълнува цял океан от чувства. А в съзнанието ми расте една нова поддържаща емоция.


Сега приключвам с последния ти стих.
И ти пиша. Пиша ти, за да се увериш...
Че бурите и стихиите няма да ме спрат.
Ако трябва ще заплувам с думите си...

 

"Отпуска се спокойно и морето

в леглото си от пясък като в кош.

Единствено остава си небето,

разбудено над мен, и ден, и нощ." *
_________________________________________________________________________
*– Петя Дубарова ("Нощ")

 

© А.Д. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Защото бурите са чести. А заедно с тях природата ни отнема и човешкото.."

    Много смелост се изисква, за да останем човечни напук на бурите.
    Редовете ти са неподправени и великолепно изписани от край до край. Ухаят на моменти. Минали. Малко настоящи. Дори такива, които предстоят.
    Удоволствие беше да те прочета 🙃
  • Светле, очаквах те и ще те очаквам!
    Радвам се, че се запознах с личност като теб! 🌹
  • Не знам дали отново ще се върнеш. В моята самотна територия. Но аз се каня да достигна до теб по течението. И където и да си... да знаеш, че съм същия, но вътрешно променен. Защото вече в съществото ми се вълнува цял океан от чувства. А в съзнанието ми расте една нова поддържаща емоция. !!!
    Това не е щипка сол, това е доза щастие!
  • Благодаря Ви от сърце, Иван! Много мили думи
  • Случайно попаднах на твоята страница! Имаш голям талант. Не го приемай като комплимент. Наистина ме впечатли начина по който описваш събитията! Много, ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря Ви, Силяна, SMooth!

    Зарадва ме присъствието Ви!
  • Радвам се, че попаднах тук Харесаха ми изказа и описанията, примесени с мъдрост и наблюдения!
  • Много красиво!
    Поздрави!
  • Доти, нямам търпение да опозная твоя творчески свят! Благодаря ти!
  • Какво посрещане за завръщането ми в художествения свят! Благодаря ти, Ади, запали ми наново искрицата!
  • Така си е, Ади
  • Марианка - благодаря! Думите са разнолико оръжие...

    Светле, да си Муза за някого е равносилно на обич и същевременно ясна проверка за действията му. Благодаря!

    Галя Борисова, благодаря Ви за присъствието! Поздрави
  • Поздравления за майсторството на автора и за чудесния избор на редактора!
  • "Почти нищо не знам. Неук съм. Уча според времето, облаците и секундите."
    И аз така правя, Ади! Най-сърдечно Те Поздравявам, и оставям за Теб една рисунка върху пясъчния морски бряг. Благодаря Ти за Всичкото, от което е част "Щипка сол".
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/lunata-28
Предложения
: ??:??