-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но после се съвзе и продължи да върви. Вървя около 10 минути и пак се обърна:
-Кой е там? – провикна се той. Отново никой не се показа. Цялата тази мистерия само усилваше притеснението у Радо. Този път не можа да помръдне от мястото си за по-дълго време. След като отново се съвзе продължи по пътя си, мислейки си, че започва да полудява.
Главата му щеше да експлодира. Не можеше да разбере какво става и това го ужасяваше. Реши да се обърне отново:
-Кой е там? – провикна се за трети път. – Излез! Покажи се! – Радо стоеше и чакаше някой да му отвърне. Точно, когато щеше да се откаже и да се обърне, за да продължи пътя си пред него се появи малко черно човече. Черно като като катран. Човечето беше голо ...