-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.

Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но после се съвзе и продължи да върви. Вървя около 10 минути и пак се обърна:

-Кой е там? – провикна се  той. Отново никой не се показа. Цялата тази мистерия само усилваше притеснението у Радо. Този път не можа да помръдне от мястото си за по-дълго време. След като отново се съвзе продължи по пътя си, мислейки си, че започва да полудява.

Главата му щеше да експлодира. Не можеше да разбере какво става и това го ужасяваше. Реши да се обърне отново:

-Кой е там? – провикна се за трети път. – Излез! Покажи се! – Радо стоеше и чакаше някой да му отвърне. Точно, когато щеше да се откаже и да се обърне, за да продължи пътя си пред него се появи малко черно човече. Черно като като катран. Човечето беше голо.

Радо се стресна. Погледна притеснено и понечи да побегне, но черното човече го хвана за ръката. Ясно му показа, че няма къде да бяга.

- Кой си ти? – попита го Радо с треперещ глас.

- Теб!

- Мен?

- Да!

- Не можеш да бъдеш мен!?

- Мога!

- Но ето ме, аз съм тук. Не може да си мен. Това е невъзможно. Какво си ти? – попита го Радо още по-уплашен от преди.

- Аз съм теб. Аз съм тази част от теб, която е съгрешила.

- Как е възможно това? Защо не съм те виждал досега?

- Винаги съм бил с теб. С нарастването на греховете ти, правопропорционално растях и аз.

- А защо започнах да усещам присъствието ти наскоро? – Радо вече беше адски притеснен. Не знаеше какво да мисли. Не можеше да побегне. Можеше само да пита и да се надява, че ще успее някак си да се измъкне от това малко мръсно черно човече.

- Греховете ти нарастнаха много.

- В какво съм съгрешил?

- Не се прави, че не знаеш! Кой открадна от онази жена? Кой излъга, че друго момче е откраднало от нея? Кой не си призна за извършеното? – Човечето се изнерви. Бузите му почерняха. Започна да стиска ръката на Радо по-силно. Тръпки побиха Радо. Сърцето му биеше силно. Щеше да се пръсне. Дали от страх или от това,че той наистина беше извършил тези неща.

- Но това беше преди три години? Не вярвам на момчето да му се е случило нещо освен да са му се скарали леко. – опита се да се оправдае той. – Най-вероятно жената не си спомня за това дори.

- Грешиш! – изкрещя му черното човече. – Невинното момче стана изпечен престъпник заради теб! След като беше обвинено,че то е крало от жената, то беше пратено в детски изправителен дом за половин година. Там се срещна с много лоши деца. Те го направиха лош като тях, а след като излезе от дома, то наистина започна да краде. И за всичко това си виновен ти. И това не е всичко. Преди седмица момчето уби същата жена, от която ти открадна, мислейки си, че тя го е натопила и е съсипала живота му. Виждаш ли какво си направил?

- Съжалявам! – промълви Радо. – Не знаех, че така са се развили нещата..

- Никой не ти иска съжалението! Съжалението ти не може да върне нещата назад. Аз не съм роден, за да те спирам от извършване на грехове. Аз съм роден, за да умреш ти. Време ти е да умреш – след тези думи на черното човече, то разтвори устата си широко и погълна Радо. След това самото то изчезна. Изчезна в нищото, така и както се появи от нищото.