Видях аз тази снимка, публикувана на трети март от Ирина  (lotos)  на  дома на  Баба Илийца и за туй благодаря.

            Споделям всичко казано под тази снимка и даже и това, което ще се каже занапред, защото вярвам, че няма българин, комуто да не е мил този образ на българка. Всеки, ако се огледа, не може да не види в кръга на жените на възрастта на Баба Илийца, някоя, която смело може да определи като двойник на оня прототип, който Вазов е въплътил в Баба Илийца. Снимката на Ирина  (lotos) е един чудесен повод винаги да изплава пред нас образа на тази самоотвержена българка, та тя е достойна да ù бъде издигнат паметник, независимо,  че е литературен герой. В света на какви ли не измислени същества, които дори нямат прототип в реалния свят, се издигат паметници, а ние в нашето историческо минало имаме не една Баба Илийца.

            Някога покойният Серафим Северняк написа едно пристрастие "Здравей, Мария", където подчерта,  че сме в дълг на историческите обобщения за Българката - дали е Райна Княгиня, дали е Баба Неделя, дали е Баба Тонка...  Дали е Мария Атанасова (първата българка пилот в гражданската авиация)... дали е...!

            Прав е Северняк! Но историята и нашето съвремие несправедливо са отделяли на българката място на любовница, на блудница, на сводница,  на врачка, на жена до някого, около някого и т.н.

            А тя,  българката, е дала не малко в българската историческа съдба - тя е преди всичко майка, тя е дала живот и вярно насочен тласък в живота на не един велик българин. Тя е вдъхновявала българина. Тя е дала крила на войводата Хрелю,  тя е откърмила Ботев и Левски, тя е подкрепяла рамото на синовете си достойни в оня Русчук, тя е... тя е... тя и до днес чака един Димчо Дебелянов да се завърне в бащина къща, тя реже и продава косите си, за да изучи децата си, тя е поемала непосилното бреме на тила на всяка война, за да могат нейните мъж и мъжки чеда да коват победите на България. 

            И в днешно време тя, българката, има своите достойни представители - тя не е само манекен и мутреса, което медиите като че ли ни внушават, тя все повече достойно мери място с мъжете в творчеството, в бизнеса, в политиката - наши българки са вече и лидери в световното пространство!

            Чест и слава за онези, които ги няма вече сред нас!

            Поклон и уважение, подкрепа и успех за онези, които сега са сред нас и се представят не по-лошо от онези българки, които историята все пак е  удостоила, макар и с по-малко внимание, което понякога дори не забелязваме!

            Честит празник, скъпи българки! Цветя!