И защо, според вас, тя си намери работа като чистачка? Нали се беше пенсионирала уж да помага за внуците? С какво настървение само поемаше сутрин в 4 и половина към офиса, който се намираше на другия край на града! Трябваше да го изчисти преди 8, когато идваха първите служители. Понякога пък отиваше след 9 вечерта, за да си спести ранното ставане, но тогава рискуваше да се върне, несвършила със задълженията си, защото в частните фирми по-скоро е обичай да се остава след работно време. А бяха й казали да чисти, само когато няма никой друг в офиса.

      По тъмна доба глутницата софийски кучета я принуждаваше да ходи с тояжка - един крив прът, незнайно откъде взет. В другата ръка - платнена торба, в която слагаше леген и парцали. Дали не й стигаха парите? Не мисля. Никой не й бе поискал и една стотинка; нали живееше със зетя и с дъще си. Имаше и за ядене, имаше и за плащане на режийните...

     Не можеше да понася сватовете си. А те ден през ден навестяваха синчето си и даваха мъдри съвети, без някой да ги пита. Особено мразеше, когато сватята, доста по-млада от нея, грабнеше метлата или се развъртеше в кухнята. Защото и любовта към чистенето не беше мотивът да работи като чистачка. Стаята й редовно бе затрупана с вестници и с неподредено пране, леглото й никога не беше оправено. А когато й се случеше да сготви, след нея в кухнята оставаха купища мръсни съдове.
     Безхаберната й дъщеря, не стига че ползва майчинство нито за първото, ното за второто си дете, ами и понякога искаше да излезе заедно с мъжа си! По подразбиране оставяше внучетата пак на майка си. Да ги "гледа". Е, тя ги гледаше. В буквалния смисъл. Оставяше ги да правят каквото си искат и когато младите се връщаха, заварваха невероятна бъркотия, сътворена от наизвадени от гардеробите дрехи и купищата играчки.

      Семейните празници празнуваха по-често у сватовете и по-рядко - в нейния дом. Сватята наготвяше, даваше инструкции към снаха си и ето ти празник! В началото винаги канеха и нея. "Аз никога не празнувам" - казваше тя и се скриваше в стаята си. После престанаха да я канят, но винаги й изпращаха от празничните гозби. А тя все намираше да злослови по техен адрес.

     ....
     Семейството на дъщеря й изпадна в криза. Зетят все по-често се връщаше мрачен от работа, понякога крещеше, по-често просто пиеше пред телевизора. Тя сякаш не разбираше, че скандалите обикновено тръгваха оттам защо кухнята е в такъв вид. Дъщерята не се чувстваше виновна; работеше от сутрин до вечер; излизаше още преди чистачката да се е върнала от офиса, а се връщаше последна - такава й беше работата, в покрайнините на София. И имаше удивителния навик да вбесява със спокойствие и непукизъм. Сякаш слизаше само за малко от облаците, от друг свят и после пак на сутринта отлиташе там. Никой не знаеше какво се мъти в душата й.

     Един ден зетят взе две чанти дрехи и каза, че напуска. Чистачката тутакси насъбра останалия му багаж в найлонови пликове и му ги изпрати с куриер до новото желище. Не след дълго напусна и фирмата, в която чистеше. Каза си: стига толкова, от години я боляха колената!
     ...
     Не знам защо, но съм оптимистка за семейство на дъщерята. От известно време зетят взе отново да се навърта. Гледа да улучи момента, когато чистачката я няма, за да обядва или да вечеря със семейството си. Ако отново заварваше в кухнята безпорядък, просто мълчаливо помагаше на жена си да подреди и изчисти.  През повечето време обаче, щом разбереше, че зетят се е върнал, чистачката се скриваше в стаята, пускаше си телевизора, и чисто случайно попадаше на репортажи за столичния боклук.