7.09.2008 г., 12:40 ч.

Чоки и Коки в отгатване на любовта 

  Проза » Разкази
1387 0 1
4 мин за четене

Чоки и Коки в отгатване на любовта

- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки бяха най-добри приятели от край време, всеки ден пърхаха заедно с крилца, похапваха слънчоглед, трохички, каквото намерят. Кацаха по дърветата, досаждаха на другите птици с историите си и прочие. Но любимото им занимание беше, да наблюдават развитието на човешките връзки, гледайки ги от високо из под клоните на дърветата!
- Ей, Чоки, я виж пак онази, русата.
- Къде, къде? - разклащайки весело клюн, попита Чоки.
- Ето я, точно под нас е!
- А, да видях я. Сигурно чака приятеля си! Те излизат редовно, а тя е все по-щастлива и по-щастлива със всеки изминал ден. Ето го и него, задава се!
- Ама какво му има? - загатна Чоки. - Нещо изражението му е като на току-що излюпил се! Да не би да е болен?
- Абе и ти, малоумно врабче такова, не е болен!
- Ами какво му има тогава?
- Откъде да знам, стой и гледай!
Момчето направи няколко крачки, застана пред русото момиче, тя го прегърна, целуна го и го хвана за ръка. Той обаче пусна ръката й и се отмести встрани от нея!
- Мило, трябваше да ти го кажа отдаван, но просто не събрах смелост досега!
- Скъпи, какво има? - каза разтревожено момичето.
- Ами... такова де... ние май ще е по-добре да се разделим за известно време! Не че не те обичам, просто смятам, че трябва да си дадем малко почивка, да се... не знам, не знам... просто да се разделим!
Сълза, после втора, след минута гримът на момичето се стичаше по бузите й!
- Значи така - да се разделим?! Е, щом това е решението ти, добре.

Момичето се обърна и се запъти към улицата, заливайки се със сълзи.
В същия момент Чоки и Коки, отворили човките си, не разбирайки какво става, стояха и обсъждаха случилото се на земята!
- Ама какво стана... защо тя... ама защо се разплака? - попита, недоумявайки, Чоки.
- Не знам, но мисля, че той току-що я отряза!
- Отряза?
– Скъса я, бе!
- Ама... как я скъса?
- Разделиха се бе, перошинеста главо! - извика изнервен Коки.
- А-а-а, да. Ами, нормално, ако питаш мен. Тя тръгна в една посока, а той в съвсем друга - очевидно са се разделили! - уверен в себе си, отговори Чоки.
Коки се обърна, погледна го вбесено и изчурулика с всичка сила.

-Мале-е, кухо пернато същество такова! Как да ти го обясня по-ясно? Това беше между тях, свърши се, край, няма да ги видим повече заедно, любовта им се изпари.
- А-а-а, сега вече разбрах! Само едно нещо не ми стана напълно ясно, една дума, която спомена. Как беше, л?...

- Любов ли?
- Да, да, да, точно тя! - отвърна щастлив Чоки. - Какво значи тя?
- Ами, любовта... не знам на земята точно как си я обясняват, но от това, което съм виждал през годините, знам, че тя е нещо на пръв поглед изглеждащо доста просто, но криеща много задълбочени чувства и емоции!
- Сега като се замисля - каза Чоки, - чувал съм хората да си говорят и да използват тази дума в изрази от сорта: "Тази вечер ще правим любов, нали?" Значи, според мен тази любов я приготвят по някакъв начин, изработват я, правят я, не знам.

- Е, как бе? Любовта, си мислех, че е чувство, тя не може да се прави! - отговори Коки, потърквайки крило в главата си.
- Не! Като ти казвам - хората я правят, чух ги! Сигурно я готвят или я изработват от някакви материали!
- Не знам, Чоки, не знам. Но има нещо, в което съм сигурен: любовта боли, чувал съм да го казват!
- Боли? Ама от коя любов - от тази, дето се приготвя или от онази, която се изпитва?
- Ами, вероятно и от двете.
- А-а-а-а, ами в такъв случай по-добре да не знаем какво е любовта! И без това е прекалено сложно за нас, врабчетата! Само ще си тормозим малките главички в търсене на отговора.
- Сигурно си прав, Чоки! Дай, по-добре, да отидем в морската градина да си намерим някакво забавление!
- Да ходим в парка... добра идея, Коки! Викам, да акаме върху минувачите, това винаги ни развеселява!

Две врабчета отлетяха от един клон в центъра на Бургас, а точно под тях едно момче се затича и прегърна силно едно плачещо русо момиче, стоящо на улицата!

© Тодор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • еее, че хубаво, наистина странно нещо е любовтта,прав си Чоки, но е хубаво, даже да боли..
Предложения
: ??:??