Това е Иван. Човек на дълга. Казаха му – негов дълг е да гласува. И той гласува. Стана рано – обяд още нямаше, тръкна брадичката да провери дали към сряда трябва да я окоси малко, гребна две шепи вода, та със стигналите до лицето капки се освежи, нахлу празничните стари дънки…
И отиде да гласува…
Иван е човек на дълга. Гласува. Е, не избира, ама това не е важно. Важното е, че пуска бюлетината. А днес ще е интелектуално възвисен – налага се да чете бързо напосаното на екрана и да слага правилни знаци на посочените нужни места.
Защото Иван не е анархист, или – Боже, упази! – някакъв волномислещ. Даже мислещ не е. Иван си спазва извечните закони на оцеляването – каквото трябва. И което е полезно.
Ето – оня ден Пешо му каза две думи, пъхна малко пари и… Иван е човек на дълга. Платено му е – спазва закона на джунглата. Гласува за… Абе, не ги запомни, ама Пешо му е написал на листче какво трябва.
Иван спазва правилата и законите. Е, не винаги, но и правилата и законите не са винаги в полза ч ...