Ден на дълга

Това е Иван. Човек на дълга. Казаха му – негов дълг е да гласува. И той гласува. Стана рано – обяд още нямаше, тръкна брадичката да провери дали към сряда трябва да я окоси малко, гребна две шепи вода, та със стигналите до лицето капки се освежи, нахлу празничните стари дънки…

И отиде да гласува…

Иван е човек на дълга. Гласува. Е, не избира, ама това не е важно. Важното е, че пуска бюлетината. А днес ще е интелектуално възвисен – налага се да чете бързо напосаното на екрана и да слага правилни знаци на посочените нужни места.

Защото Иван не е анархист, или – Боже, упази! – някакъв волномислещ. Даже мислещ не е. Иван си спазва извечните закони на оцеляването – каквото трябва. И което е полезно.

Ето – оня ден Пешо му каза две думи, пъхна малко пари и… Иван е човек на дълга. Платено му е – спазва закона на джунглата. Гласува за… Абе, не ги запомни, ама Пешо му е написал на листче какво трябва.

Иван спазва правилата и законите. Е, не винаги, но и правилата и законите не са винаги в полза човеку. А човек за Иван на тоя свят е само Иван.

И си живее за Иван. Пере с колата по улиците, подминава разни ненужни, неправилни и антизаконови, според Иван, знаци. Пешеходна пътека, моля ви се… Иван бърза, на някакви оръфляци без коли път ще дава… Ама ха!

Или в магазина. Наредила се опашка – баш топлия хляб докарали. Иван е зает човек, карето го чака пред кафенето, няма време да спазва разни измишльотини. Минава отпред, озъбва се да двама-трима старчоци, избягва ръкомаханията на бабите. И си взема хляба. Защото е човек на дълга, а не на остарели схващания за излишни префърцунени взаимоотношения.

Да не говорим за входа. Там всички знаят – Иван спазва правилата. Своите правила. Получава дърва – един познат от горското ги праща срещу някоя почерпка, стоварват ги върху стълбището. Абе, може да е неудобно на разглезените полуграждани, но на Иван трябва да му е леко.

Защото е болен човек. Поне по документи. Плати комуто каквото трябва – и вече е болен. А щом е болен – останалите трябва да спазват закона. Иван е човек на дълга. Особено, когато смята, че някой нему нещо дължи…

Вчера беше ненужен ден за Иван. За размисъл. Какво да му мисли? Пазарна демокрация е, който даде най-много…

И дадоха. Днес затова ще си изпълни дълга. Викат някой: пито-платено. При изборите Иван си знае обратното: платено-пито…

Какво да му мисли? Все ще се намери някой, спазващ Ивановите правила за алъш-вериша. Все ще има негови избраници. Даже няма защо да се замисля кои са…

Навремето Иван така се ожени. Четири милиона жени, все една ще намери – беше убеден. И намери. Баш, както им четеше оня, гламавия даскал, дето нищо не знаеше, та станал учител. Ама Иван запомни как се избира. Вазов го бил написал още. Пита младеж хаджи Ахил как да се ожени, а хаджията обяснява: „- Вземи един полвяк с вода, напълни го със змии, скорпии и всякакъв гад, дето има отрова на езика... Замижи, бръкни в полвяка и извади, каквото допипаш... Ти все ще хванеш змия, но моли Бога да не бъде само усойница.“

Запомни Иван това – тогава още слушаше и помнеше, после разбра, че един глас само заслужава, неговият. И чужд може, разбира се, ама ако плати…

Та Иван си знае дълга. Отива, намира поръчаното, гласува…

Не като разни там… Дето пет пари нямат, ама размисли въртели из кухите си глави, света щели да променят, реда да объркват… Пък даже не щели да се цапат, чакали свестни кандидати да видят…

Свестен кандидат, знае си Иван, е човек, който обещава и плаща. Овреме плаща, добре плаща. И той човек на дълга…

Е, време е…

Иван отива да изпълни дълга си. Платено-пито…