rarebird (Весислава Савова)
213 1794
17.11.2009 г., 10:02 ч.

Човекът, чиято душа преля в стих 

  Проза
778 0 9
2 мин за четене

                                                        (импресия)

 

                        Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,

                        а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.

                        И без да усетим, като в от мигване миг,

                        росата на пролет, приветствала птичия полет,

                        превръща се пак във слана и

                        безжалостно пари нечия човешка душа.

                        Но има души, които

                        не се боят да излязат на открито

                        и някак си, преляли в рими,

                        да кажат простичко: „Прости ми!”

                        За такава душа ще ви разкажа,

                        чистотата нейна ще покажа.

 

     Той, чиято душа прелива в стихове, умее да казва много, с малко думи. Това е Човекът, който всеки път, след като е разкрил частица от своя свят, казва една-единствена  дума, която е с такъв заряд, че сбъдва мечти. Откъде идва тази сила?

     Възможно е да извира от онази част от него, останала някъде в един бял свят, към който е протегнал ръце. В тях държи закъснял подарък и се срамува, че не е вече млад. Тогава го боли. Много. Той обаче не хленчи, не проклина. Той разлива върху гроба вино и мъката от там струи, а душата му прелива в стих. Споделен.

     Може пък да черпи сили от полета в бъдещето, където той и тази негова част ще се слеят в едно и ще възстанови своята цялост? При тези свои пътувания той се усмихва и отново налива вино, но този път – за здраве! Очите му искрят, а мислите му в рими се редят. Тогава той се смее - на себе си, на света, на живота. Убеден е, че в края на този пъстър живот, той ще се е превърнал в ден, който скрит зад храстите, чака едно присъствие, за да премине през него.

     При едно от тези свои пътувания напред и назад във времето той е научил езика на Слънцето и Луната, от който е създал нови думи. Не му ли тежи да носи товара им? Та на този език се казват само истини, а те тежат. Той носи тежестта им с лекота и колкото по-голям става товарът, толкова по-красиви думи реди. Достатъчно е човек да спре напиращите в главата си мисли и само да чуе колко смисъл има в тези думи, в тези рими, в тези стихове.

     Такъв е Той – Човекът, чиято душа преля в стихове.  Той казва често:

                        „Аз се уча да гледам света,

                        в който вече няма...”

     Аз пък, отвърнах спонтанно, че в битието ни нерадно, когато той си тръгне от света, ще се случи това:

                        „... а светът ще продължи да го има,

                        но ще помни и пази това,

                        което ти създаде във рима”

© Весислава Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??