5 мин за четене
Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомобили, две входни врати, грижливо подрязани храсти, басейн.
Избирам и звъня на едната – масивна, дъбова.. Отваря ми мълчалив мъж в тъмен костюм и смирена физиономия.
- Я! Забравил съм си поканата! – правя се на улав и сгъвам една десетолевка в джоба на сакото му. Намигвам дяволито, ухилен съм до уши, а оня ме гледа стреснато. Какво бе – малко ли ти е? Днес на сто човека да отвориш, по десет кинта - това си е цяла хилядарка!
Отминавам гордо и си мисля: ” Гледай го бе, чак и прислуга си наел, мръсникът! Наел, а не кани!”
Фоайето – огромна приемна, пълна с народ. Щастлив съм, че съм вътре, макар и на цената на кило сирене. Светят огромни полилеи, навсякъде цветя – във вази, в кошници, по стените и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация