18.12.2022 г., 19:09 ч.

Чувам те, ден деветнадесети, Когато стигнеш 

  Проза » Разкази
373 0 0
5 мин за четене
Чуй ме, каза самарянката, това е история за един полет и едно пропадане, нямаш представа колко хора го преживяват, понякога без дори да усетят...мислят, че живеят спокоен и равен живот, а всъщност летят към тихата лагуна...
Имало едно време един мъж, който изглеждал напълно щастлив. Бил такъв още от момче. Близките и роднините му говорели:
“Той е щастлив, че се е родил точно в това семейство.”
“Какви родители имаш, готови са на всичко заради тебе!”
Имал много приятели, с които играел футбол или ходел на екскурзии, а понякога и пушели тайно под седалките на стадиона. Харесвало му да показва пред тях превъзходството си , макар че то се изразявало в това какво е научил от баща си, един много сръчен и талантлив мълчаливец.
“Синът ни има късмет с тия момчета, казвала майка му, те са добри деца от свестни семейства и много го уважават.”
Животът му вървял по законите на времето и той пораснал.
“Щастлив си с тая хубава коса, въздишала братовчедка му (тя му била като сестра, защото бил единстве ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Neli Kaneva Всички права запазени

Предложения
: ??:??