Пролог

Първа глава

Първа част

      На 15-ти Септември 2013 г., към единайсет сутринта, обикновено спокойният град Елхово изглеждаше много оживен.

      В града се отбелязваше първият учебен ден.

      Един млад куриер слезе от хубава кола, която бе спряла на усамотена улица пред вратите на великолепна къща.

      На вратата, която се предполагаше, че е входна, имаше изрязано малко прозорче, през което хората вътре можеха да разговарят с посетителя, преди да му отворят. Отдясно се намираше звънец, а над самата врата бе изобразено с големи букви и името на фамилията, живееща тук.

      Куриерът натисна звънеца и почака. Вратата се отвори, появи се нисък набит иконом, облечен в черно, и попита.

      - Какво ще желаете, господине?

      - Нали това е домът на Александрови?

      - Да, господине.

      - Моля, отворете вратата, за да вляза; упълномощен съм тук.

      - Нима искате да влезете в къщата! - слисан възкликна икономът.

      - Разбира се, че искам да вляза! И трябва да вляза, защото съм упълномощен тук, както вече ви казах. Можете да погледнете бележката от кмета.

      - Моля за извинение, господин куриер... не знаех, ей сега ще отида да съобщя...

      Икономът се изгуби, след минута тежката врата се разтвори и младият куриер се озова в голяма стая и се огледа. Къщата бе дори още по-величествена и красива, отколкото изглеждаше откъм улицата. Стълбището, което се разклоняваше на две, бе цялото в цветя. Един ред портокалови дръвчета, грижливо подрязани, се точеха под прозорците на първия етаж, сега затворени. Таванът преливаше в синкав цвят, който чудесно хармонираше със златистите стени. Младежът с вид на познавач огледа зданието. "Какво великолепие! - си рече той. - Утре, ако собствениците позволят, ще го нарисувам."