25.01.2014 г., 18:00 ч.

Цветелина (част 3) 

  Проза » Повести и романи
570 0 0
2 мин за четене

      - Потресен съм, че случайността ме изпраща в дом, където присъствието ми е само пречка! Ако знаех, щях да отседна в някой хотел... Сега не мога да сторя нищо, ще остана, но дано не преча, пазил ме Бог!... Няма да ви безпокоя, защото мои колеги имат събиране... Моля, погрижете се само за моя приятел, казах му да почака в колата, скромно и добро момче е.

      - Желая ви приятна почивка, господин куриер. Ако поискате да пуснете телевизора, нека да е по тихо. Тоалетната стая е онази врата, която гледате в момента. - Той посочи встрани. - А визитката ви ще предам на госпожица Мария, старшата камериерка, за да я представи на госпожа Александрова.

      И слугата излезе.

      Куриерът се зае да разгледа временното си жилище. Тоалетната стая също тънеше в разкош; в центъра ù се намираше изящна мраморна вана. В дъното на това помещение, цялото в килими, се виждаше още една врата, която явно водеше към друга стая. Куриерът натисна бравата, но тя се оказа заключена. Сетне пусна сребърния кран на умивалника и си наплиска лицето. Освежен се върна в спалнята и се отпусна в голямото легло. "Ако някога имам двеста хиляди годишен доход - си рече той с усмивка, - ще си наредя къща също като тази."

      Унесен в мислите си, незабелязано за себе си заспа, надвит от умората. Спа така към половин час, когато изведнъж се случи нещо много странно...

 

                                                                    ***********

      Само един поглед бе достатъчен на слугата, за да узнае от визитката, че куриерът се казва Валентин Леков.

      Той бе двайсет и петгодишен младеж, издънка на уважавана фамилия. От имотите на майка си годишно получаваше близо двайсет и пет хиляди лева, а след смъртта на баща си щеше да наследи голямо богатство и отлично състояние.

      Младият куриер бе висок, русоляв, добре избръснат. Лицето му бе загоряло от слънцето, черните му очи излъчваха ум и енергия. Бе учил живопис и познавачите смятаха, че е много талантлив художник.

      Сега главата му красиво се очертаваше клюмнала върху рамото и разкриваща бялата кожа на шията му върху широките плещи. Ръката му спокойно се бе отпуснала върху белите чаршафи.

      Внезапно, без да се чуе никакъв шум, вратата откъм коридора се отвори и първо се показа изящна ръка, покрита с бляскави пръстени; в същия миг две дивно хубави очи се впериха в спящия младеж.

      Валентин Леков се размърда, без да се пробуди. Ръката се изгуби. Вратата все така безшумно зае предишното си положение. В стаята цареше тишина.

      Куриерът продължи да спи спокойно още около час; после вдигна глава и скочи, освежен и отпочинал. Отново влезе в тоалетното помещение и с удоволствие се окъпа.

© Евгени Давидов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??