Червено

Като любимата ми рокля.

Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.

Като маковете, които ти нарисувах.

Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата.

Синьо

Като лятно небе.

Като вълните, милващи брега.

Като онзи захарен памук, който ми купи в парка.

Като камъка на пръстена, който баба ми подари, преди да почине. Годежният й пръстен.

Като безсънието под очите ми.

Жълто

Като любимите ми слънчогледи.

Като лято.

Като лимонадата от детството ми.

Като одеялото ни за пикник.

Като вазата на мама, която счупих, а после залепих неумело. А тя се престори, че не е видяла.

Зелено

Като очите ти, които са светли, когато ме гледат влюбено и потъмняват, когато си ядосан.

Като онази поляна в планината, на която лежахме с приятелките ми и си говорихме за нещата от живота, с венчета от маргаритки на главите.

Като листата на липата, които се разпиляват по терасата ми и разпръскват сладкия си аромат.

Като цвета на полата ми на точки, с която всеки път ми казваш, че приличам на пролетна фея.

Лилаво

Като лавандуловото поле, в което тичахме, снимахме се и се смяхме, докато не останахме без дъх.

Като саксията с хортензии на прозореца ми.

Като сладолед.

Като лятната ми шапка.

Като нощта, в която ми каза, че ме обичаш.