Да…?!?
Да…?!?
Човечето твое аз съм
и в теб живея аз,
опитвам се да ти говоря, но ти не слушаш сякаш,
мислиш си знаеш всичко и на твоята я караш,
аз ни най-малко искам да те боли,
любовта ти пред теб всеки ден стои,
а ти сякаш не я виждаш с тез очи,
любовта ти хубава е и светла е,
но тя не знае вече сякаш и ти каква си,
любовта е силно чувство,
обичта е другото и име,
тя нивга не може да се задуши,
а просто във времето да се отложи,
а дали ще издържи, от вас зависи,
колко силно искате я тя да остане между вас,
давайте си… показвайте си... целувайте се, прегръщайте се,
помагайте си, правете всичко, което ви прави щастливи един друг,
никога не отказвайте се… един от друг. Най-лесно е да кажеш НЕ,
ценете се, докато тя е между вас, след това това не би имало смисъл,
в любовта няма грешни и виновни, в нея има само Влюбени,
за нея никога не е късно…
Тя може във всеки миг да те завърти, а ти обърни се,
щом тя те вика, приеми я и дай и нещо и ти,
инак тя би бавно угаснала, бавно-бавно и не ще разбереш,
как така изведнъж стана…
За любов винаги време има,
само и желанието да е с него.
“Обичам те, богиньо моя.”
- каза човечето и скри се зад буквите отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Юнаков Всички права запазени
И защо човечето се крие?Дай му шанс да се покаже пък знае ли човек какво може да се случи
