Да си подредим празните буркани

  Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване  се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.

  Да спомена, между другото, че  съм от щастливците, които ходим на работа истински, тоест, пътувам, срещам се с колеги , общуваме лице в лице, дори не всякога спазваме дистанция.

  Но днес е почивен ден и няма да се включа в алгоритъма на много работещите, много значителните и тези, които изнасят всичко на гърба си.

...Събуждам се още в шест и нещо, защото вече биологичният ми часовник е по лятното време. Събуждам се с яд и леко главоболие. С яд, защото , както казах вече, почивам и мога да поспя до по- късно, а главоболието е от леко завишено кръвно. Изпивам си хапчетата, излежавам се и пак заспивам, този път до приличното осем и половина. После правя малко гимнастика и си сипвам мляко, едва боядисано от нескафето, не че мисля, че кафето вреди на кръвното, но ей така, да е редуцирано за всеки случай. Денят може и да е слънчев, но засега е облачно, а на терасата духа студен вятър и бързо- бързо се прибирам вътре. Пускам ТВ Родина и Фолклор ТВ на майка, а аз отивам в другата стая и си пускам Маджик ТВ. Дълбокият бас на Крис Риа почти изтрива главоболието ми и пак започвам упражнения. То от скука човек какво ли не прави, а аз очевидно все още не съм се срещнала с проклетия вирус или просто не е успял да ме накара да го почувствам, гадината! Абстиненцията започва да ме мъчи и аха да отворя айпада или да пусна новинарска ТВ, но с усилия на волята издържам. Не е лесно за човек, който все още държи да е в час и да знае какво става. Изобщо не поглеждам айпада, а лаптопа го използвам в момента като пишеща машина. Чувам, че майка ми си тананика с телевизора, понякога се опитва и да поиграе, милата, което не е лесно на нейните осемдесет и осем години! Нейният тонус ме засрамва  и довършвам упражненията. Днес няма да излизам, няма да готвя , всичко ще протече от скучно по- скучно и еднакво. Докато нямаше извънредно положение, пак така си седях в къщи през повечето време и това изобщо не ми правеше впечатление. Може би защото знаех, че мога да изляза във всеки момент, но пък днес театърът няма постановка или пък времето не е подходящо, или пък причината са бездомните кучета в горичката до канала отсреща...Как ме е яд на себе си, че така съм пропиляла много време!

   Пропилявам го и сега, но заедно с още два милиарда души навсякъде по света. Земята си отдъхвала от нас, казват. Вероятно й е добре, по- малко щъкащи буболечки, които задимяват и задръстват с пластмаса всичко...Ами да си почива, че няма да е за дълго!

  Ух, хайде да свършвам, че ще ходя да подреждам празните буркани, дойде им времето най- после! Толкова пъти съм си мислила да ги изхвърля, но съществува някаква имагинерна възможност да потрябват на сестра ми.

    Моралистите казват,добре е да подредиш нещо в живота си, наистина. А вие имате ли празни буркани?