1.08.2015 г., 21:14 ч.

Да возиш госпожа Тенди 

  Проза » Разкази
1404 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

14 мин за четене

Глава 1

 

  Джон Стефанович бе назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. През повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на госпожа Тенди и го миеше. Сутрин и следобед закарваше медицинската сестра на госпожата в центъра на града, където тя пазаруваше. И това бе всичко.

  Медицинската сестра – Норма – беше вечно усмихната пълничка млада жена. Норма говореше много, но казваше малко. Джон не се притесняваше от това, струваше му се странно обаче, че тя избягва да говори за госпожа Тенди.

  Джон не знаеше нищо за госпожа Тенди, дори не я беше виждал. Беше назначен на работа от нейния адвокат. Предполагаше, че госпожа Тенди е възрастна синекоса дама, която е прикована към леглото си и която всеки момент може да умре. Този факт също не притесняваше Джон.

  Къщата на госпожа Тенди беше във викториански стил, отпред имаше хубава, добре поддържана градина. Басейн с бъбрековидна форма беше вклинен между дясната част на сградата и растящата наблизо борова горичка.

  Един ден, докато си седеше край басейна, Джон Стефанович вдигна глава и видя, че към него припка Норма.

  – Госпожа Тенди иска да те види – каза тя с усмивка, която почти успя да я направи да изглежда красива.

  – Хубаво.

  – Ела с мен.

  Той я последва. Двамата влязоха в къщата и се качиха на втория етаж. Норма се шмугна тихичко в една от стаите.

На леглото лежеше неподвижна фигура. Джон примигна, изненадан от гледката. Госпожа Тенди лежеше по корем, дългата й черна коса падаше върху лицето й.

  – Заповядайте, седнете, и моля ви не се пулете така в мен! – каза госпожа Тенди. „Как успя да ме види? – зачуди се той, после видя сложеното пред лицето й огледало и тъмнозелените й очи, които блещукаха от любопитство.

  Някакво подплатено с дунапрен метално устройство подпираше брадичката й, държейки главата й леко повдигната.

  – Радвам се да ви видя, госпожо Тенди – каза Джон.

  Главата й лекичко помръдна.

  – Вече можеш да си вървиш, Норма – каза госпожа Тенди.

Госпожа Тенди беше доста по-млада, отколкото той бе очаквал – изглеждаше на двайсет и седем – двайсет и осем години. Тогава Джон забеляза, че тялото й всъщност не лежи на леглото, а виси над него, повдигнато от някаква странна система от въжета, метални пръчки и макари.

  – Надявам се, че не ви карам да се чувствате неудобно… Аз… както виждате изглеждам доста… странно – каза тя.

  – Не, не, няма такова нещо.

  По-голямата част от тялото й беше в гипс. Целия й торс и дясната й ръка, както и десния й крак (с изключение на стъпалото). Само лявата й ръка беше напълно свободна и висеше отпуснато до леглото. Що се отнася до левия й крак, той беше гипсиран до коляното. Джон виждаше задната част на голото й бедро и ханша й.

  – Харесвате ли работата?

  – Да си призная честно, няма много неща за вършене.

  Тя се усмихна в огледалото.

  – Знам, че не е учтиво от моя страна, но не мога да ви погледна директно. Изобщо не мога да помръдна.

  – Не бива да се тревожите за подобни неща, госпожо Тенди – успокои я Джон.

  – Наричай ме Аби – каза тя и затъкна косата си зад ухото, показвайки по този начин изящната си скула.

  Този обикновен жест му се стори изключително женствен.

  – Аз съм Джон – каза той и се загледа в оголеното й ляво рамо.

  – Имаш ли нещо против да поседиш малко при мен? Приятно ми е, когато имам компания.

  Той забеляза, че дясната й ръка е гипсирана под прав ъгъл спрямо тялото й и че лакътят й е свит под същия ъгъл.

  – Ама разбира се. На мен също ми е скучно. Колата ви не е много разговорлива.

  Отразени в огледалото, очите й се вторачиха в него, а от устата й се изплъзна сподавен кикот.

  – Фамилията ти е славянска – каза тя.

  – Да, дядо ми дошъл тук от Сърбия през 1944-та година.

  Тя помълча известно време, после попита:

  – Как смяташ, дали бих могла да се събера в колата?

  Джон вдигна изненадано вежди.

  – Не знам.

  – По късно трябва да ми вземеш мерките… нали разбираш… с атрибутите.

  – Сигурна ли сте…

  – След инцидента вече в нищо не съм сигурна – каза тя със задавен глас, после избухна в плач.

  Джон се изправи на крака.

  – Много съжалявам.

  – Беше ужасно, Джон – изхлипа тя. – Той едва не ме уби.

  – Той?

  – Съпругът ми.

  Изведнъж тя се разсмя истерично, но болката, която прониза гърба й, я принуди да замлъкне. Тя простена и главата й се отпусна върху металната яка.

  – Ще извикам сестрата.

  – Добре съм, само ... би ли ми донесъл чаша вода?

  Спомените от инцидента нахлуха в главата й. Пияният й съпруг кара бясно, хилейки се като идиот; дясната му ръка се плъзга под полата й и стиска и търка там така, че тя се чувства като курва; той губи контрол над колата и на лицето му се изписва страх. След удара в дървото се разхвърчават стъкла. После …тъмнина… и болка.   

  – Госпожо Тенди, добре ли сте? – попита Джон и насочи сламката към устните й.

  – Вече съм по-добре.

  Той беше приклекнал до леглото и я гледаше как отпива от чашата с вода. Сконфузеният му поглед се спря на гипсовите хълмчета, покриващи гърдите й, после се плъзна настрани, към мишницата й – ясно се виждаше памучната подплата.

  – Благодаря ти – каза тя и го изгледа с ъгълчетата на очите си.

  Нежният й парфюм погъделичка ноздрите му. Джон неохотно се изправи и се върна на стола си.

  Гипсът държеше гърба й леко извит назад, поради което тялото й изглеждаше напрегнато. На Джон му направи впечатление, че левия й крак е вързан за изградената над леглото рамка и е изместен леко настрани. Освен това беше сгънат в коляното така, че гипсираното й стъпало сочеше право към тавана. Бедрото й и видимата част от задника й бяха стегнати и добре оформени, изглеждаха неестествено голи на фона на огромната бяла отливка, покриваща тялото й. Десният и крак от друга страна приличаше на масивна гипсова колона, украсена отдолу от малкото й босо стъпало, което стърчеше навън.

  – Боли ли те много … Аби? – попита Джон.

  Тя го погледна през огледалото и устните й потрепнаха, извивайки се в кисела усмивка.

  – Има неща, които сe понасят по-трудно от болката, Джон.

 

Глава 2

 

  Джон Стефанович помагаше на Норма при пазаруването, с други думи казано, носеше торбите. Притесняваха го някои неща, но не смееше да пита. В крайна сметка обаче се престраши и зададе въпросите си.
  – Норма, госпожа Тенди е претърпяла някакъв инцидент, нали?

  Широка усмивка разцепи лицето на Норма, която наклони главата си на една страна.

  – Тя прилича ли ти на човек, който не е претърпял инцидент?

Медицинската сестра помълча известно време, после каза:

  – Било е автомобилна катастрофа.

  – Съпругът й… какво стана с него?

  – Предполагаш, че са били заедно… – каза тя и повдигна леко вежди – … и не бъркаш.

  – Той загина ли?

  – Не, възстанови се изненадващо бързо.

  – Не съм го виждал да идва тук.

  – Вече не я посещава – каза Норма и усмивката й повехна за момент.

  – Защо?

  – Защото тя вече не става за чукане.

  – Изключително деликатно се изразяваш, Норма.

  – Чух го с ушите си да казва това – обясни спокойно тя, после, ухилена до уши, добави: – Е, задоволи ли си любопитството?

  Джон й намигна и кимна.

  Докато караше към къщата, се осмели да й зададе още един въпрос.

  – Откога е прикована към онова легло?

  – Има-няма три месеца вече.

  – Леле. Надявам се скоро да се оправи.

  – Нищо не се знае все още.

  – Какъв е проблемът?

  – Стига сме говорили за нея, Джони.

 

***

  – Трябва веднага да отида при майка си – каза Норма. – Тя ми се обади преди малко и каза, че е болна. – Би ли наглеждал госпожа Тенди известно време?

  – Добре – каза Джон.

  – Ще гледам да се върна възможно най-скоро.

  – Няма проблеми.

  Той тръгна след сестрата, незнайно защо се чувстваше нервен и напрегнат. Норма го въведе в нейната стая, след това се обърна и излезе.

  Госпожа Тенди не изглеждаше много по-различно в сравнение с предния път, когато я бе посетил. Обездвижено тяло, провесено на сложна система от въжета, метални пръти и тежести; гола плът, видима тук-там. Единствената разлика се състоеше в това, че гипсираното й ляво стъпало беше преместено леко надолу.

  Джон погледна огледалото, поставено пред лицето й, и видя, че очите й са затворени. Лявата й ръка висеше отпуснато надолу. Застинали неподвижно, пръстите й почти докосваха пода. Тя очевидно спеше.

  Джон седна внимателно на стола, надявайки се, че той няма да изскърца. Никакъв шум не се чу. Опита се да насочи обърканите си мисли, които бяха свързани с ранената жена, в други посоки. Не успя. Не можеше да спре да мисли за нея. Изпитваше някакво странно неудобство от факта, че я наблюдава, докато спи. Сякаш се натрапваше в нещо много лично.

  Дясното й стъпало беше малко и някак …пухкаво, сякаш в него нямаше кости. Кожата на табана й беше розова, без никакви видими недостатъци, направо съвършена. За разлика от нея гипсът, покриващ крака й от глезена нагоре, беше същинско бяло чудовище. Отливката следваше контурите на дясната част на задника й, след това се извиваше надолу към кръста й. От мястото, на което бе седнал, Джон виждаше цепката между двете полукълба на дупето й и меката подплата, покриваща ръба на тази част от отливката, която обгръщаше тънката й талия.

  – Какво правиш тук? – попита госпожа Тенди с натежал от съня глас.

  Джон усети как по бузите му избива червенина и сведе глава към пода, за да избегне зелените й очи.

  – Норма каза, че майка й е болна. Помоли ме да те наглеждам известно време.

  – Тя кога си тръгна?

  – Преди около половин час.

  Тя се прозина с мъка, заради устройството, придържащо врата й, след това примигна замислено.

  – Джон, ще ме повозиш ли?

  – Сега?

  – Сега.

  – Но в твоето състояние…

  – Добре съм. Няма да има абсолютно никакъв проблем. Повярвай ми. Трябва да развиеш няколко винтчета и да ми помогнеш да се изправя. Разбира се, няма да мога да ходя, но не съм тежка, дори гипсирана по този начин…

  – Аби, трябва да поговориш със сестрата по този въпрос.

  – Моооля теее! Ще ти платя колкото искаш.

  – Не, Аби – каза Джон, после стана и отиде до прозореца.

  Тя замлъкна и започна нервно да прокарва пръсти през косата си. След това заплака жално. 

  – Аби, моля те, недей!

  Джон коленичи пред нея и стисна внимателно ръката й. Насълзените й очи го гледаха с невинен поглед. Той вдиша уханието на кожата й – свежо и приятно, омайващо.

  – Прав си за жалост – каза тя и сви пръсти в отговор на ръкостискането му.

  На Джон Стефанович му се зави леко свят от облекчение.  

                    

Глава 3

 

  Джон държеше меката й топла длан, усещайки напрежението и болката, които струяха от нея. Госпожа Тенди беше намерила известно спокойствие и не желаеше да отдръпне ръката си. Той беше коленичил пред леглото, сякаш се молеше; отчаяно му се искаше да направи така, че тя да се почувства по-добре. Само че не виждаше как би могъл да й помогне.

  – Ти си много мил с мен – каза тя и внимателно отдръпна ръката си. За момент Джон се почувства безполезен и празен. После осъзна колко важна за него е тази жена. Той протегна ръка и нежно докосна бузата й. Лицето й изведнъж придоби стреснато изражение, а малко след това очите й запримигаха изненадано.

  – Не исках да те засегна – каза той, докато се давеше в зелените й очи.

  – Все още се сепвам, когато някой изненадващо ме докосне. Не мога да се движа, затова се чувствам уязвима.

  – Това няма да се повтори. Съчувствам ти и напълно те разбирам. В твоето състояние…

  – Да, жалка гледка съм. Аз съм нещастна жена с потрошено тяло, която не може да прави друго, освен да се оплаква и която дори не може да се изпишка без чужда помощ – избърбори ядосано тя.

  – Аби… – прошепна Джон. Виждаше как гневът й се разпада, превръщайки се в тъга.

  – Искам да остана сама.

  Той закърши нервно ръце и каза:

  – Аби, искам да те целуна.

  – Не мисля, че е смешно… – Тя замлъкна за момент, после отвори уста, канейки се да довърши изречението.

  Неспособен да удържи емоциите си, той я целуна страстно. Тя се ококори и вдигна здравата си ръка, като че ли за да го удари. Устните й бяха вдървени, неотстъпчиви някак, а лицето – зачервено. После тя бавно се предаде и отговори на целувката му. Езиците им се срещнаха и се загъделичкаха нежно. Той подхвана лекичко бузите й, като внимаваше да не докосне устройството, придържащо главата й.

  – Ти да не си луд? – попита с мек глас тя.

Той я погали по челото и приглади косата й назад.

  – Да, но мога да контролирам лудостта си – каза той и се усмихна.

  – Странно ми е, че получавам такова отношение. Откакто загубих привлекателността си…

  Той опря показалеца си върху устните й и й попречи да се доизкаже.

  – Прекрасна си.

  – Хайде бе, откъде знаеш?

  – Честно да ти кажа, гипсовата ти черупка не скрива много неща.

  – Хей, ти направо ме караш да се чувствам като принцеса – каза саркастично тя.

Ръката му се плъзна надолу и легна върху голото й рамо. Галейки меката й кожа, той се вторачи в отливката, обгръщаща торса й. Гипсът беше оформен старателно около гърдите й и подчертаваше техните заоблени форми. Тя сякаш бе стегната в тесен корсет. Джон прокара пръст по подплатата, стърчаща над ръба, след това любопитно докосна твърдата черупка.

  – Какво правиш? – каза тя и извъртя очите си надолу в безуспешен опит да види ръцете му.

  – Докосвам гърдите ти.

  – Ха! Някой друг път, може би. Сега те са добре защитени, твърде добре защитени – каза тя и се засмя.

  Той мушна показалеца си под гипса – в едва забележимата цепка между гърдите й. Тя изпъшка, а лявото й стъпало потръпна конвулсивно. Впоследствие челото й се сбърчи от болка. Той отдръпна ръката си и се загледа разтревожено в пребледнялото й лице. Чертите й постепенно се изгладиха и тя направи опит да се усмихне.

  – Голям идиот съм! – възкликна Джон.

  – Моля те, направи го пак! – каза тя. Очите й блещукаха със странен блясък.

  – Сигурна ли си?

  Тогава тя сграбчи дланта му и я опря в гипсираните си гърди. Той се зае да изпълни желанието й, като в същото време не изпускаше от поглед озарената й от емоции физиономия.

  – В някои отношения тялото ми все още функционира както трябва – обяви тя.

  – Радвам се да го чуя.

  – Само че няма да можем да завършим това, което започнахме.

  – Един ден всичко ще се оправи. Ще се възстановиш и…

  – Бедрото ми се схвана. Лявото.

  – Какво да направя?

  – Масажирай го – настоя тя.

  – Добре.

  Джон стана и се пресегна между хоризонталните пръчки на рамката. Положи дланта си върху задната част на бедрото й, после стисна внимателно голата плът. С изненада забеляза, че въпреки обездвижването, мускулите й имат добър тонус.

  – Спортувала ли си нещо? – попита той.

  – Преди играех тенис три пъти седмично.

  Той започна да я масажира с бавни, кръгообразни движения.

  – Много е приятно – прошепна тя и изпъшка тихичко.

  Той потърка лявата част на задника й, наслаждавайки се на мекотата на кожата й. Погледът му се спря на цепката, разделяща двете полукълба – лявото – голото и дясното – покритото със солиден слой гипс. За момент на лицето му се изписа колебание. След това плъзна ръка между краката й. Напипа клитора й и го потърка с върховете на пръстите си. Продължи.

  Госпожа Тенди усети приятно изтръпване, после изведнъж беше залята от гореща вълна на желание. Вагината й се навлажни още повече. Скрити в гипсовия затвор, мускулите й се напрегнаха в безуспешен опит да откликнат по някакъв начин. Но само здравата й ръка помръдваше спазматично. Тих стон се изниза през устните й; тя имаше чувството, че тялото й олеква и отлита, подето сякаш от мощно въздушно течение.

© Хийл Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??