Обичам да пътувам, с кола, автобус или влак. Обичам да разглеждам природата, градовете и селата. Всеки ден пътувах с рейса до работата, от моя град до другия град и минавах през няколко села. Почти до детайли бях научила маршрута. Обичам да наблюдавам поляните, дърветата, облаците, планината в далечината, къщите, хората. Представях си, че съм на пътешествие и всеки път откривах нещо ново. Обичам да мечтая.

В едно от селата си харесах една къща. Тя  не беше голяма, едноетажна къщичка, сгушена  в голяма градина. Обичах тази къщичка, скоро ми стана любима и всеки път я изучавах. Беше боядисана цялата в розово. С светлосини, винени и оранжеви пердета в различните стаи. На верандата имаше кафез с птички и саксии с цветя. Градината беше с плодови дървета и цветя. Беше пролет и беше толкова красиво с тези цъфнали дървета и цветя. Оградата беше бяла. Изобщо много шарен дом и това ми харесваше. В градината имаше различни керамични фигурки, зайчета, джуджета, и кладенец с керамични съдове около него. Всичко беше много цветно и хубаво. Къщата беше правена с вкус. Какви ли хора живееха в нея, сигурно весели и добри, предполагах аз. Толкова много ми харесваше този дом, че исках да живея в него.

Един ден не бях на работа и не разбрах как стана, но внезапно ми дойде идея да отида до това село, да видя къщата и да пия там кафе в местното заведение. Не се поддавах лесно на моментните си желания, но този път запалих колата и запътувах за там.

Трябва да уточня, че бях 22 годишна, симпатична според мен и все още нямам мъж на сърцето си. Пристигнах в селото. След като визуално се насладих на къщичката, отидох в кафенето.  Беше хубав слънчев ден и масите пред заведението бяха пълни. Намерих свободно място при едни момиче и момче на моите години. Седнах, поръчах си кафе и се заговорих с тях. Бяха брат и сестра. Сториха ми се добри. Момчето имаше най-прекрасните сини очи, който бях виждала, говореше непринудено и се шегуваше. Имаше весел и магнетичен поглед, който те кара веднага да се влюбиш в него. На мен ми трябваха десет секунди. Запознахме се и на тръгване си разменихме телефонните номера. Толкова много бях погълната от това момче, че съвсем забравих за къщата.

На следващата ми почивка, той дойде в моя град и ми се обади да се видим. Започнахме да се срещаме често. Станахме много добри приятели и любими. Дори заговорихме за брак. Обичах го с цялата си душа.

Един ден той ме покани в неговото село, за да се запозная с родителите му.

Какво беше изумлението ми когато ме заведе в неговия дом и се оказа, че това е…моята любима къщичка…случайност ли е…?