10.12.2008 г., 4:35

Дали си струва?

1.1K 0 2
1 мин за четене
 

Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чувствата ти, за теб самата. Мечтаеш за топлия му поглед. Даже само той би те задоволил. И в крайна сметка достигаш до извода, че това е нещо недостижимо, но едновременно и сакрално за теб. Нещо, което няма да имаш, но винаги ще желаеш. Онази усмивка, която кара досега несъществуващите в корема ти пеперуди да полетят. Точно тя е спусъкът, задействащ твоята мъчителна инсомния. Странно е, че пеперудите могат да предизвикат инсомния, но както знаем от дългата история на света, най - красивото нещо може да ни донесе огромни мъки. И всъщност ни носи. Но докато си мислила за всички тези "болежки", ти си се унесла и си се прехвърлила на едно красиво място, където пеперудите ти носят само наслада. Където инсомнията не съществува, но ето отново идва края. Събуждаш се сутринта... ободрена от кратката дрямка, забравила за няколко мига ужасната болка от любовта, готова да свършиш всичката възможна работа за деня, за да се освободи от мисълта за него... и накрая... часът е 12:00 вечерта и ти отново не можеш да заспиш, а тези пеперуди са толкова красиви, но също толкова нараняващи... Дали си струва?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селинджър Хуук Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...