domino (Елица)
24 60
17.04.2008 г., 17:04 ч.

Дежа ву 

  Проза » Други
1131 0 5
1 мин за четене
И ето, пак стои на вратата ми. Чака, с надеждата да й отворя.
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгубих...  Какво остана още?!...

А тя продължава да си седи там. Така спокойно... Като че знае, че все някога ще склоня...
Времето за нея е прашинка, дъх... една сълза повече или по-малко... има ли значение?...
Е, за мен има.
Крещя. Обиждам я: "Всичко ми взе?! Какво още искаш?!..." Но тя не се смущава. Не я смущават думите ми, страховете ми... Чака ме. Чака ме да й отворя...
Сякаш знае, че животът ми е тъй празен... че аз съм празна! Че не мога да свикна със самотата, с дългия празен ден, с тъжното лято... Че съм загубена без нея!!...

Седя сгушена в ъгъла на тъмната си стая.
Боря се със тишината, с колебанието... Със себе си.
Толкова е близо. От другата страна на вратата. И тя седи самотна навън. Моята вярна приятелка и моя екзекутор... Давала ми е сили в толкова много и трудни моменти... Ала и отне ми най-скъпото - правото да чувствам, да усещам, да се радвам и да плача... без усилие.
Даже тъгата ми отне. Болката. Всичко, което ме караше да се чувствам жива. И останах празна. Празна и съвсем сама...

И ето сега, още преди да съм й отворила вратата, ме наранява. Разравя жаравата... Ала огъня тъй лесно не гори... Трябва да запали нечие сърце... Моето остана в нея...
Така ме е страх да си го взема...

Защо всичко така идиотски се повтаря, Господи?!... Животът ми е едно огромно дежа ву...
Защо когато вече почти съм свикнала да живея без Любовта, тя отново стои пред прага ми?!... Не мога вече нищо да й дам! Кълна се! А тя ще поиска нещо, сигурна съм! Ще поиска много неща... Ще поиска всичко! Не мога отново да рискувам... Вече не вярвам нито в късмета, нито в съдбата...
Просто ще изчакам да си тръгне.

Няма още един път да оцелея... Просто няма.

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има и за какво друго , ама... Любовта е най-соленото и най-сладкото. Тя е лятото и зимата, сълзите и смехът, нежността и острата реалност. Тя е съкровената мечта на всеки, тя няма да си тръгне. Чудесно написано, браво от мен! Любова винаги ще е на прага ти, но ти я поеми с усмивка и не я отхвърляй.
  • Евала ! L I V E R P O O L FOREVER! мерси
  • Ех,тая любов..Я колко други неща има за които да се живее - като футболните мачове например и ракийката със салатка.. А пък жените като са се хванали - любов че любов! :D
  • много , ама много ми харесва.. всеки се е чувствал така и всеки знае отговора.. Тя няма да си тръгне.. ще изчака да й отвориш и пак да те опустоши... от любов
  • Ще оцелееш! Повярвай ми! ТЯ всеки път се връща различна и те убива по един и същи начин.Колкото и да се криеш ще те намери.Престани да се бориш - остави я да победи!
Предложения
: ??:??