8.10.2024 г., 10:48

Декарт Нови

490 0 11

 (белова)

 Досаждат - значи съществувам.

 

 (чернова)

 Скучая - значи съществувам.

 Завиждаш - значи съществуваш.

 Мрази - значи съществува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Василкин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имах предвид не хибернация като на таралеж или мечка, но че спи удължено време, събужда се през удължени интервали, отдалечава се от хралупата си намалено по разстояние и брой, разчита на запасите в килера си. Вероятно са майка и неотделил се още потомък. Аз пък се родих вредно-полезен като sam, дремех полезно-вреден като samin, умрях като samin.sam (Венко), преродих се като sam.samin Стефанин (библейско име, не като фамилно и без намек за „вие“) в метаморфозиращ пишуран.
  • Стефанин - за получаване на известия за коментари към страниците, където си се включвал и при теб са се включвали - последвай се и ти!
    Сега наминават редовно и голямата катерица, и мъникът; вече козината им се сгъсти, опашките им са страхотни. Природа, подготвят се за зимата. Забавни са, а и красиви с бялото отдолу. От ранна пролет се сприятелихме, не зная зимата спят ли.
  • Видях, че си обявила за последовател себе си, не ми е хрумвало досега. Гледах линка, и аз харесвам катерица, още таралеж, котка, заек, буба, охлюв, калкан, звезда, медуза. Възрастна чужденка в зелен софийски квартал ми каза, че за зимъс сушала орехи на прозорец в квартирата си и установила да намаляват с по няколко денонощно, скрила се да наблюдава и се възхитила на крадлива красавица, дори се запознали, но опашатка заспала сезонен сън и изчезнала, обаче пролетес се показала, помнеща дружбата.
  • https://otkrovenia.com/bg/kolaji/lyvyt-se-gotvi-za-skok-1
    🐿️
  • До преди малко не ми бе дошло наум, че ти си ѝ създателка и водеща. Харесаха ми ЖИВОТЕ, ОРИСИЯ, ЗАЩО НЕ СЪМ МЪЖ, катеричката (жалко, че не анфас) и облаците над терена.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...