8.02.2014 г., 21:25 ч.

Диалог в 5 сутринта 

  Проза » Разкази
606 0 2
6 мин за четене

5:00 a.m.

- Какво правиш тук?
- Дойдох да поговорим.
- За...?
- Всъщност, дойдох, за да говоря. А ти ще ме изслушаш. Ако нямаш желание, ще си тръгна.
- Не те разбирам.
- Не, аз теб не разбирам!
- Успокой се, 5 сутринта е, влез и спри да викаш.
- Какво правиш? Какво искаш от мен? Защо ми наговори всички тези неща? Какво ме интересува какво изпитваш, нали приключихме с това? 
- Чакай, едно по едно...
- Казах да мълчиш! Нямаш правото да ме разиграваш.
- Но, аз...
- Какво? Какво ти? Ще се оправдаваш за безумното си държание ли? Въобще знаеш ли какво искаш? Бях дете, сега пък
станах фалшива. Още някакво определение ще ми дадеш ли? Какво очакваш да направя - да ми кажеш, че не съм ти
безразлична и веднага да скоча в обятията ти? Не, не съм толкова отчаяна.
- Тогава защо се върна онази нощ?
- Беше ми скучно.
- Хах, било й скучно. Признай си, още ме желаеш.
- Мисли си каквото поискаш. Дойдох за една вечер и бях достатъчно ясна, че няма да се повтори. Няма да се върна при
теб!
- А сега защо си тук?
- Казах ти вече, но ти не ми даваш възможност да продължа.
- Е, ок, давай да те чуя.
- Защо смяташ, че съм фалшива?
- Защото ме объркваш. Постоянно си противоречиш. Искаш ли ме или не?
- Ако те исках, нямаше да те зарязвам. Няма нищо между нас, не чувствам нищо.
- Ами аз?
- Я стига, не си хлътнал по мен за толкова кратко време. Защо се вкопчваш толкова лесно?
- Може би защото си различна. Интересна си ми.
- ...
- Защо млъкна?
- С "интересна си ми" ли смяташ да ме впечатлиш? Чувала съм го и преди. Това не е начинът да задържиш
вниманието на едно момиче.
- Че ти нали не си от обикновените момичета?
- Именно, тогава защо те учудва каквото и да било? Ако започнеш да ме опознаваш, ще се объркаш още повече. Това,
че си бил с много момичета, няма да ти помогне особено.
- Ама аз не искам да ми помага...
- Виж, тръгнахме в друга посока. Кое е фалшивото в поведението ми? Кое ти се струва нереално? Винаги съм честна,
винаги казвам това, което мисля. Кое ти остана непонятно за мен? Какво искаш да знаеш?
- Късно е.
- И какво като е късно?!
- Успокой се.
- Не искам да съм спокойна, ти ме докара до това състояние. Предупредих те.
- Не ме плашиш.
- Непоправим си... Кой е казал, че искам да те уплаша? Просто държа да знам защо не ми вярваш.
- Нали не ти пукаше за мнението на другите?
- Е, това просто съм го казала.
- Винаги правиш така.
- Как правя?
- Оправдаваш се. Нали винаги казваш това, което мислиш.
- Ох...
- Какво?
- Да, казвам това, което мисля. Мисля, че не ми пука за мнението на околните, но не е така. Искам да знам защо ме
смяташ за фалшива.
- Стига си го повтаряла...
- Ти се повтаряш. Правиш едно и също. Не стигаме до никъде.
- А ти докъде искаш да стигнем?
- Направих така, че след като се разделим, да не се подминаваме като пътни знаци. Не искам нищо повече от теб.
- Не съм сигурен.
- Не мога да те убедя... Просто искам да знам защо реши да ми наговориш всички тези неща?
- Казах ти, и аз не знам.
- Ти си много зле, честно...
- Хах.
- Не знам защо дойдох, наистина. Тръгвам си.
- Чакай, чакай.
- Какво да те чакам? Ще ми казваш ли нещо съществено или не?
- Просто... имам чувството, че не си искрена. Твърде потайна си. Криеш нещо.
- Всеки има тайни, да. Искаш за трите месеца, в които се познаваме, да ти разкажа всичко ли? Е, добре, сядам и
започвам.
- Не искам всичко, искам важните неща.
- Ти знаеш важните неща, дори ти разказах подробности, които не бих споделила на човек, когото познавам от
толкова кратко време. Просто избързахме.
- С кое?
- С решението да бъдем заедно.
- Тогава защо се съгласи?
- Знам ли, беше спонтанно, реших да опитам. Както каза ти тогава, "може и да не е толкова зле".
- И не беше.
- Тогава защо реагира така, когато ти казах, че трябва да се разделим?
- Как съм реагирал?
- Разбира се, че не помниш...
- Наистина, не помня. Какво съм казал?
- Оф, забрави.
- Ето пак...
- Какво пак?! Все аз съм ти крива! Погледни веднъж към себе си и собствените си постъпки.
- Какво има да гледам?
- ... Когато казах, че ще е по-добре да приключим, каза, че няма проблем. Че се радваш, че го казвам в началото,
докато още не си се привързал. И че така е по-добре.
- Да.
- Да? Спомни ли си?
- Да, помня.
- И какво като помниш? Наистина ли го мислеше? Тогава защо сега постъпваш така?
- Наистина го мислех, обаче после... не знам какво стана. Харесваш ми.
- Престани.
- С какво?
- Престани да повтаряш едно и също. Няма да ме спечелиш.
- Момиче, мина половин час, откакто си тук. Признай си, че нещо те влече към мен.
- Влече ме желанието да разбера причината за поведението ти.
- Е какво? Типично мъжко поведение.
- Мне, грешиш. Мъжете не се държат така.
- Хах, а как се държат мъжете, Многознайке?
- За всеки случай не като теб. Ти си играеш. Не знаеш какво искаш. Хем повтаряш, че имаш нещо към мен, хем съм
неискрена, нещо крия, потайна съм...
- Странна си.
- И това си ми го казвал.
- Е?
- Нищо.
- Ти също си играеш.
- Такава съм, не мога да го променя.
- А ти наясно ли ти с това какво искаш?
- Да, точно в момента знам какво искам.
- И какво е то?
- Няма нужда да споделям точно с теб.
- А аз замесен ли съм.
- ...
- А? Защо мълчиш?
- Защото няма значение.
- Значи съм.
- Не, не си! Просто не е нужно да знаеш всичко.
- Еми хубаво тогава.
- Като е хубаво, приключихме ли вече?
- Ти дали си приключила?
- Нямам какво повече да ти кажа.
- Добре.
- Чао.
- Лека нощ, ще се видим.
- Знаеш отговора.
- О, я стига, всеки път минаваш с този номер. И ето те сега тук.
- Това ли играта ти? Така ли ме предизвикваш да идвам при теб?
- Не те предизвиквам, ти идваш сама. Защо дойде?
- Престани вече.
- Не, отговори ми, защо дойде? Нали не искаш да ме виждаш.
- Лека нощ.
- Вече е сутрин, моето момиче.
- Не съм твоето момиче.
- Ами?
- Пусни ме да изляза!
- Ами ако не те пусна?
- Стига детинщини. Искам да си отида в стаята.
- Да не си идвала тогава.
- Дойдох с ясна цел и ти знаеш това, остави ме да си тръгна!
- Е добре де, отивай си, само спри да викаш.
- Мерси.
- А прегръдка?
- А бе, я се разкарай!
- Винаги така казваш, а после се връщаш.
- Но не всеки път се връщам за едно и също.
- Има време, аз мога да чакам.
- Не си струва да ме чакаш. Не ти принадлежа.
- (на себе си) Ще дойдеш пак...


                                                              * * *

 

Следва продължение...

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се разбират, защото не си говорят. Защото си мислят, че другия е длъжен да ги разбира и без думи... Да, ама не... Не се ли научат да ГОВОРЯТ за всичко, без задръжки, без недомлъвки и заобикалки, винаги се стига до тук!!! И като казвам говорене, имам предвид истински, съдържателен разговор, а не размяна на празни думи...
    Поздрави!
  • До болка позната ситуация.
    Жалко, че се повтаря при много двойки, които се обичат - но не се разбират.
    Поздрав за разказа!
Предложения
: ??:??