21.02.2018 г., 11:33 ч.

Джак и кокошките 

  Проза » Разкази
944 2 4
6 мин за четене

По едно време се загаджих с един пич от Дреновец...По стечение на обстоятелствата, Дани живееше в София. Беше много сладкодумен и имаше страхотно чувство за хумор . Можеше да ти разкаже нещо забавно с напълно сериозно изражение, а като шегата ти стигне до акъла да се напикаеш от смях...Дани имаше куче от породата Джак Ръсел териер. По естествен път беше кръстен Джак и се славеше със способността си да намира всякакви скрити неща на недостижими за човешкия ум и мисъл места у дома и по столичните градинки и улици. Даже веднъж беше намерил едни 1000 лева, навити на руло и прилежно опаковани в найлонче...Дани подозираше, че ги е измъкнал някъде от дебрите на апартамента, който той обитаваше под наем, след смъртта на бабичката, живяла дълго и безоблачно, кътайки бели пари за черни дни, без да дава информация за това на евентуалните наследници. От тогава Джак зае почетно място в сърцето на Дани. Като всички дребни кучета, Джак си падаше по големите свои събратя-я на бой да налети на двойка питбули, я на секс на някоя три пъти по-висока голдън ретривърка...Веднъж Дани едва го отърва от разярената руса собственичка на асоциално чихуахуа, което Джак без колебание беше захапал за врата, след опита на нещастното животно да влезе в пряко стълкновение с непредвидимия му характер. Дани водеше Джак навсякъде със себе си. Наложи се да го вземе и когато го поканиха да присъства на 60-годишнината на вуйна си в Дреновец. Щом Дани слезе от колата, следван от весело въртящия опашка Джак и се запъти да поздрави родата , укьо Ванко пресече идилията с категоричното: “ Пцета у дома не улазат!“ Дани беше раздвоен-не му се искаше да остави Джак на двора при минус десет градуса, но и нямаше как да го вкара нелегално в дома на роднините. Наложи се кучето да остане пред вратата. Дани му подхвърли стара жилетка на уйна Милка и влезе при ракията и суджука. Джак се повъртя под прозореца, заскимтя жално, но като никой не му обърна внимание, взе правилното решение да не се омърлушва, а да приеме предизвикателството и да се поразходи из селския двор. Щом отиде на двора, Джак усети припълзяването на няколко бълхи и едновременно с това реши, че е умрял и вече се е преселил в кучешкия рай. За обикновено столично куче, родено у дома, расло у дома и видяло само два животински вида до днес-кучета и котки-Джак понесе стоически гледката, която се разкри пред очите му...В двора щъкаха какви ли не земни твари, за чието съществуване териерът никога досега не беше подозирал-кокошки, патици, гъски, две кози, няколко овце, магаре и тлъст оранжево-бял котарак, който безразлично наблюдаваше дебюта на Джак в двора, седнал небрежно с подвита опашка на оградата...Кучето радостно пристъпи от крак на крак, бафна нетърпеливо и направи първия си скок сред кокошето ято, което разхвърча птиците на всички страни. Джак щастливо подгони една бяла качулата ярка, опитвайки да я гризне за крилото. Останалите посестрими на избраницата възмутено закрякаха, а Джак започна да тича в кръг, като подкарваше една или друга кокошка...Те хвърчаха, тичаха и сипеха разноцветни пера. Съседите на укьо Ванко и уйна Милка взеха да попоглеждат през оградите, какво ли природно бедствие е разкрякало кокошките им, пък не е попаднало у тях.. Скоро във веселбата се включиха и две от глухите патици, които дотогава кротко бибикаха в един ъгъл на двора , сив гъсок съскаше намръщено срещу развилнелия се като торнадо из двора Джак, пазейки усърдно гъшето семейство...Само котаракът запази пълно присъствие на духа. Скочи грациозно от оградата и зачака, наблюдавайки отстрани действията на териера и дебнейки търпеливо всеки негов ход. Набрал инерция Джак реши да залае и него, даже се поозъби, наподобявайки злобните физиономии на познатите му от кварталната градинка столични добермани. Котаракът го посрещна с немигащ поглед на жълтите си очи, изсъска зловещо, но Джак не го разбра правилно и има неблагоразумието да се приближи опасно близо. Котката настръхна цялата-опашката й стана дебела като на катерица, козината по охранения й гръб се наежи като четина на диво животно. С боен вик и извадени нокти подскочи към грозно изкривеното от ужас лице на Джак и въпреки бързата реакция на бягство с подвита опашка и позорно скимтене, успя да докопа с острите си нокти влажния нос на кучето, оставяйки дълбока кървава следа. И това беше единственото животно в двора на стопаните, което му се опря...Спечелил едновременно и битката и войната, котаракът наперено се обърна и с достойнство напусна полесражението, а Джак, за негов срам, трябваше неохотно да го признае за победител и да се задоволи с останалото животинско присъствие. Кучето игра с дворните твари и се забавлява до насита, докато привечер уйна Милка не излезе от къщата и заприбира птиците по клетките и кокошарниците. Джак се повъртя из двора и унило се мушна под циментовото стълбище, където Дани му беше стъкмил временно легло...На сутринта, с излизането на кокошките на двора, Джак поднови борбата...Към обяд Дани опита да го върже, но той толкова отчаяно лая, скимтя и ви, че укьо Ванко по едно време подвикна през прозореца : “ Отвържи таа гад, угърме ми се у главата с това скуцканье и зеванье...“. Така Джак се намери отново на двора и поднови играта...Къде ти ще знае столичния пес що е то кокошка и какво е тяхното скромно предназначение?!? Към икиндия кокошките подхвърчаха отчаяно из двора, проскубани и направо обезумели от гоненицата с кучето...“О, боже, о леле-вайкаше се уйна Милка-Откъде довлече Данчо тоа дзвер...? Кокошките снесоа по две яйца днеска. Обнезнаяли са от зор!!!“...А Джак подскачаше след нея и весело въртеше шарена опашка...“Еййй, Милкеее...“-подвикна от съседния двор комшийката Мария-“ Да щеш и на мен да го дадеш утре, белким моите снесат повече, че ми требват яйца за крем-баница...Хехехе...“ Уйна Милка промърмори нещо под нос и й обърна гръб, тръгна да храни и прибира стоката по оборите...Поне утре Дани и Джак отново поемаха към София, та всичко щеше да си дойде по местата...
На сутринта Дани се беше запътил към селския нужник, който се намираше на единия край на двора, току до оградата на съседите и граничеше с лятната им кухня...Дочу от една от стопанските постройки нестройно кудкудякане и тревожни звуци...Щом отвори вратата, се натъкна на следната гледка - Джак завардил цялото кокоше ято и го напъхал в единия ъгъл. Кокошките строени в пет редици, панически крякаха, отвреме навреме кудкудякането се засилваше и преминаваше в болезнени кокоши писъци, като пред големия нож на уйна Милка, с който тя си служеше, лишавайки ги от нещастния им затворнически живот и доставяйки на домашните вкусна супа...Кой знае как териерът се беше промъкнал в кокошарника, но сега гордо пазеше нито една от кокошките да не прелети покрай него, в отчаян опит да се отърве от неочакваното робство, целейки перата по крилата и опашките им...Дани грабна кучето за каишката и го измъкна от кокошарника...Разбра, че наистина е по-добре да побързат със заминаването си, преди кокошките да измрат, покосени от скоротечна смърт от инфаркт...Така двамата набързо събраха багажа и бълхите из двора, сбогуваха се с роднините и поеха за София, сподиряни от въздишки на облекчение...“ Дано не се наложи от утре да почнем да ги колям една по една...Разкрили ги това пце...“-си мислеше уйна Милка, докато затваряше големия метален вратник и помахваше с ръка след колата, която скоро се загуби сред дребния мартенски дъжд, заръмял неочаквано над сънливото село...

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??