26.06.2012 г., 9:46 ч.

Днес 

  Проза » Разкази
735 0 0
2 мин за четене

Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва да се полива с вода, за да се охлади. Безуспешно. Дрехите са подгизнали от пот, циганите са гладни, а жегата е непоносима.  Група младежи се приближава откъм далечния край на улицата. Постепенно силуетите им се проясняват. Мислят се за скинари. Единият има бухалка, други двама стискат боксове, а останалите са донесли само агресията си. Не носят качулки, не се боят от възмездие. Няма да има такова. Дрехите им са маркови, доста скъпи, но смърдят на пот не по-малко от мърлявите парцали на циганите. Напрежението се усилва, жегата също. Първият скинар напада седящото в каруцата циганче. Рита го малко, после се прехвърля на друг. И тримата цигани вече лежат на земята. Бухалки, боксове и кубинки налагат лежащите. Млад мъж минава по улицата. Подвикват му нещо и той продължава. Няма полиция. Няма закони. Един от циганите вече е в безсъзнание, останалите се суетят около него. Скинарите ги няма. Кръвта тече обилно, а минувачите си продължават по пътя. Циганите нямат телефони, не чакат линейка. Натоварват се в каруцата и пришпорват мършавия кон. Препречват улицата и разгневен шофьор блъска по клаксона. Един от циганите се моли на минувачите да викнат линейка. Безуспешно. Няма линейка, няма го и циганина. Другите двама плачат, а момчето гледа объркано. Минувачите не забелязват нищо нередно. Вървят си. Адска жега. Няма време за глупости.

След известно време някаква патрулка ще мине покрай стенещите в каруцата цигани и ще забележи, че единият изглежда странно скован. Труп. Късно е за линейки, но някой все пак решава да викне. Не се знае какво се случва след това. Къде е погребан циганинът. Скърби ли някой за смъртта му и други подобни въпроси. Останалите живи цигани продължават с каруцата от кофа на кофа. Тук-таме се намират полезни неща. Конят е доволен, част от товара му е паднал.

Скинарите, горди от себе си, се отдават на див запой. Поредна битка от свещената война с нечистите раси е спечелена. Заслужават си пиенето.

Горе-долу по същото време българче влиза в класната стая. Посрещат го с подигравки. Не може да издържа повече. Предната вечер е откраднало пистолета, който баща му крие в кабинета си. Вади пистолета. Стреля. Един, два,  три пъти. Още три трупа. Някой го блъска настрана и избива оръжието от ръката му. Хващат го, слагат му белезници, водят го в патрулката. 

Вечерни новини. Момче уби трима съученици в столична гимназия. Цените на петрола отново скачат. Бият деца с Библията в русенски дом. Роми се гаврят с гробове.

Равносметката: един мъртъв циганин, три трупа на неграмотни ученици, група доволни скинари, един хилав, но доволен кон, пробита каруца с трима цигани в нея.

Жегата е непоносима. Пот, кръв, псувни, клаксони на коли, до дупка надута музика. Горещ юнски работен ден. Лято е в София.

© Ханк Мууди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??