13.07.2006 г., 22:50 ч.

Дневник на един български опълченец 

  Проза
2157 0 4
17 мин за четене

1878 г. - 1918 г.

“Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъже и жени . 1860 г. Роден съм в града Охрид през 1860г.
  Местоположението е му е едно от най-хубавите - на брега на Охридското езеро стоят два хълма и на върха на ъгъла, който образуват е кацнал манастирът “Свети Иван”. Повечето къщи са български, но има и турски, арнаутски, влашки. Гърци тогава почти нямаше. Още от времето на моето раждане Охрид е бил център на българщината в Македония. И както и преди в старо време, така и тогава моят град се показа силен и непреклонен в църковните борби. Това за нас, охридчани, тогава беше първият етап от националното обединение - ние искахме независима църква и мрежа от училища, в които да се учат децата на български. Трябваше границите на Вселенската ни патриаршия да очертаят бъдещите граници на възродената българска държава. Битката за независима църква в Охрид взе небивали измерения. Още повече града ясно пазеше спомена за закритата през 1767 г. Автокефална Българска Архиепископия. От друга действията на Вселенската патриаршия бяха нечувани по своето кощунство. В годината на моето раждане назначили в Нашата епархия гърка Милетий, който, опрян на група гъркомани, безжалостно преследване на нашите учители и свещеници. По това време в Охрид работеха Григор Пърличев, братята Константин и Димитър Миладинови, Райко Жинзифов. Когато съм бил на годинка арестували братята Миладинови по донос на същият този Милетий. По-късно ги убили в турски затвор. В града се разказваше, че отивайки в затвора, Димитър Миладинов казал: ”Аз отивам на смърт, но народът български няма да умре заедно с мен”. През септември 1869 г. свикахме Народен събор и властта на Вселенската патриаршия се отхвърли. Тогава султанът издаде указ за независима българска църква и ние посрещнахме владиката Натанаил от Скопие... По това време в града ни започнаха да се появяват гъркоманите- наричахме ги така, защото те не са истински гърци, а гърчеещи се българи. Вече имаше български училища и именно в едно от тези четири училища ме завари вестта за войната. 1877 г. Тогава Русия се готвеше да помогне на своите братя и набираше доброволци. И макар Македония да беше най-далечната българска земя от местата, където се сформираше българското опълчение, в редиците се включиха над хиляда македонски българи, включително и аз. Нашата бройка представляваше 1/6 от цялото опълчение. Възрастта ни варираше от 18- като мене, та до Тасе от Битоля - на 58. Най-често възрастта беше от 20 докъм 35 години. Всички мои братя от Македония имаха решаващо участие боевете. Такова нещо никой от нас не бе и помислял, че ще преживее. Боевете бяха от 21 до 23 август 1877 г. Сюлейман паша беше с пет пъти по-голяма войска, но тактиката му на отбрана им позволи три пъти по-малки сили. Бяха 27000 поганци редовна войска, а ние бяхме 5500 руски и български опълченци с 27 оръдия, водеше ни генерал Столетов. В боя загубихме около много хора, но загубите на омразния паша бяха много повече. Много мои братя от Македония напоиха тогава Орлово гнездо с кръвта си и подариха живота си в замяна на свободата на своя изстрадал народ. Тогава ние поставихме началото на новата българска държава.  
Позволиха ни да водим пленените турци до Одрин. По пътя, в Розовата долина, която те безпощадно разориха на идване към върха на нашата свобода, където опожариха Калофер и избиха хиляди невинни българи от Карлово, Калофер и околията, ние им върнахме всичката жестокост. Сигурно години след това в продължение на тези близо 30 км са откривали труповете, плитко зарити, на тия омразни поганци.

 

1878 г.   На 3 март следващата година в Сан Стефано се подписа мирен договор и най-накрая българите се видяхме свободни, в една граница се побра целия наш народ. Ние имахме право на собствено правителство и войска. Две години трябваше да се установи временно руско управление с цел братска Русия да помогне на Майка България в първите и свободни стъпки. Османската държава вече нямаше право да разполага свои войска на българска територия. Първенците на Млада България трябваше да се съберат и приемат основния закон. Още на 16 април в Търново, последната наша столица, се прие Търновската конституция. В нея първите български мъже бяха заложили всички надежди на народа, вземайки от европейските практики най-доброто, това бе велика крачка за демократична и правова България.
 подписалите Берлинския диктат си стискат ръцете спокойни
Възраждането на държавата ни след пет века потисничество подразни обаче великите сили. Не минаха и няколко месеца опиянение от свободата и в Берлин се реши съдбата ни. От 1 юни до 1 юли, по настояване на предимно Англия и Австро-Унгария, се проведе диктаторския Берлински конгрес. И макар че нашата съдба бе решена там, български представител не бе допуснат. Отслабена Русия се съгласи на ревизиране на Санстефански договор. От 1 юли 1878 г. вече нямаше целокупна България - имаше Княжество България и Източна Румелия, Македония, Добруджа, Тракия… вече не бяха в сметките на великите сили. За македонските българи свободата все още не беше близо. По това време аз се установих в София - новата българска столица. 1879 г. На 17 април 1879 година по предложение на епископ Климент Браницки, известен със светското си име-Васил Друмев, Първото Обикновено Народно Събрание избра Александър Батенберг за княз. Той се беше бил редом с нас на Шипка и беше племенник на руския император Александър.

1885 г.

Но народът ни все още стоеше разпокъсан. Това наложи Съединението. То беше координирано от Българския Таен Централен Революционен Комитет, сформиран от Захари Стоянов през пролетта на тази година. Този акт се подготви и благодарение на пропагандата, която се осъществяваше посредством вестници и демонстрации. На 17 юли на връх Бузлуджа се състоя честване на смъртта на Хаджи Димитър, там се събрахме хора от Княжеството и Източна Румелия, тогава бунтът назря. Още на 2 септември избухна той в Панагюрище, но беше потушен от милицията. Това наложи по- ранна дата за великото дело. Два дни по-късно министър- председателя Гешов получи категоричния отказа за подкрепа от руска страна. На 5 срещу 6 септември вечерта няколко стотин бунтовници се отправиха към Пловдив и установиха контрол над града. Свален беше от власт генерал- губернаторът Гаврил Кръстевич. Така бе осъществено Съединението, князът го подкрепи, въпреки Русия и волята на своя чичо. Но непосредствено след обединението на Княжеството и Източна Румелия, по заповед на Петербург, от редовете на младата наша армия бяха изтеглени всички руски офицери, което я обезкърви. А на Балканите някой проявяваше недоволство от набиращото сили наше отечество. На 14 ноември Сърбия, дотогава “братска Сърбия”, обяви война на България. Труден беше пътят към свободата, но ние бяхме готови да го извървим. В редиците на армията се вляха много доброволци, но все пак тя бе много млада, най-високият чин беше капитан. От източнорумелийската милиция се притекоха 14000 опълченци, общо българската войска наброяваше 108000души, ние бяхме по- многобройни от свинарите и мисълта, че защитаваме България и Съединението беше по-силна от всяко оръжие. Австро-Унгария също се страхуваше от тази война, това би я отслабило на Балканите още повече.

Първите няколко дни сърбите навлязоха в България, но не ги допуснахме навътре от линията Сливница-Драгоман. Ние съсредоточихме силите си и в боя при Сливница спечелихме войната. Това беше в дните от 5 до 7 ноември. Голяма заслуга за победата имаха командващите ни подполковник Данаил Николаев, той командваше моя Източен корпус и майор Атанас Гуджев, той командваше западния корпус. Освен в този район боеве се водеха и във Видинско, но там нашите момчета проявиха истинска храброст. Сръбският крал Милан подигравателно бе намеквал не за война, а за лека разходка до София, но плановете му рухнаха, след като неговата войска отбранявайки Пирот, бе сломена от нашата храброст. Той дори помоли за помощ великите сили. Пълномощният министър в Белград дори заплаши в главната квартира, че ако настъплението към Сърбия продължи, Австро-Унгария ще изпрати своя войска срещу българите.

1886 г.

След войната се наложи абдикацията на княз Батенберг. Група русофили извършиха преврат. По-късно, след контрапреврата, руският император отказа да одобри завръщането на княза в България и той абдикира. Тогава в страната ни се положи началото на небивал прогрес - министър-председател стана Стефан Стамболов. Неговото управление окончателно ни откъсна от влиянието на Русия. Успя да открие правилното отношение към Англия и Турция, дори беше на посещение при султана. Там той го убеди да признае преобладаващо български население в родната ми Македония и спомогна на училищата и църквите. По негово време в Европа наричаха България “Японското чудо”, заради небивалия прогрес в стопанството. Чрез заемите, които взе, направи армията силна и модерна с едната мисъл - националното ни обединение. Тогава в България се построиха много фабрики и народът имаше сигурно препитание. Той имаше много врагове заради политиката си. Тях си печелеше с преследването на политическите му опоненти. Те отказваха да признаят новия княз Фердинанд.

1887 г.

В тази година във власт стъпи Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски. И ако българският народ знаеше колко беди щеше да му донесе този виенски принц, може би никога нямаше да му позволи да стъпи в София.

1893 г.

Въпреки прогреса на Княжеството, моите македонски братя бяха все още под сянката на полумесеца. Тогава в Солун, на 23 октомври, ученици от Солунската мъжка гимназия поставиха началото на нещо велико - Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско. Моята надежда се крепеше на тия шестима българи и само чаках повод да се присъединя към тях и да дам кръвта си за семейството, за Родината. За онова семейство, което бях оставил през 1877 година в Охрид. Бях известен само за убийството на баща ми, задето не се подчинил на някакъв турчин. Оттогава в сърцето ми обичта към България се приравни с омразата към Турция.

Междувременно стана ясно, че Македония не може да се присъедини към България толкова лесно и бързо. Апостолът на ВМОРО, както го наричаха всички, Гоце Делчев казваше, че “трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. И ние всички чакахме знак, и отсам и оттатък границата ние чакахме само едно.

1894- 1903

През тия години, докато България напредваше крачка по крачка, Македония беше умствено недоразвита, макар че от време на време я разтърсваше мътен копнеж за свобода. През 1893г. този копнеж се материализира за пръв път. Пет години те не предприеха нищо, но в 1898г., или горе-долу по това време, те прибягнаха до активни действия, до въоръжена съпротива. Тогава се постави действителното начало на македонската революция. През 1902 избухна Горноджумайското въстание, на 23 септември и беше организирано от Върховния Македонски комитет. Беше потушено бързо и жестоко. Това разкъса комитетската мрежа на ВМОРО във въстаналите райони. И все пак това въстание показа решителността за борба.

Много скоро гърци и сърби сякаш започнаха да се безпокоят от напредъка на българската борба за обединение. Дори турците не бяха толкова безпокойни колкото съседите ни. В тази свята борба турците виждаха опасност от присъединяване на Македония и изгонване на турците оттам, а сърби и гърци приемаха тази идея твърде болезнено, тъй като Македония беше обект на желанието им. Тихо и без да привличат внимание, гръцки и сръбски чети започнаха да проникват през македонската граница. Откъдето и да минеха те оставяха кървава диря и опустошение. Тези, които убиваха, рядко бяха турци и къщите, които палеха рядко бяха мюсюлмански. Те преследваха българите с подлата си цел - Македония е границите на тяхната държава. Войната, която досега се водеше между две страни, сега беше четиристранно сражение. През по-голямата част от времето трите страни се нахвърляха срещу тази, която се биеше сама и с прав- България. Понякога, за разнообразие на обстановката, гърци и сърби се биеха помежду си. Турците, които усещаха, че съдбата бе разиграла картите в тяхна полза, седяха настрана и гледаха как са се вкопчили християните. Това за тях бе добра гледка - три християнски народа, потиснати и унижени, се дърпат за дрехите на мъртвеца.

От Егейско море до българската граница Македония се превърна в бушуваща пещ на борба, в която турци, сърби и гърци се отнасяха с човешкия живот твърде надменно.

1903 г.

В навечерието на въстанието бе убит вожда на ВМОРО- Гоце Делчев. Решението за въстание бе взето, въпреки неговото несъгласие. На 15 и 16 април, десетина дни след убийството на Гоце в село Баница, Солун бе разтърсен от бомбените атентати на “гемиджиите”. Те целяха да привлекат вниманието на Европа върху съдбата на македонските българи. На 15 април Павел Шатев взривява френския кораб “Гуадалвикир” и предупреждава пътниците да го напуснат. Вечерта се взривиха линията Солун-Цариград. На другия ден водопроводът и осветителната станция на Солун, а следобед и Отоманската банка. Всички са предупреди преди атентатите, да се избегнат жертви. Групата на “гемиджиите” си прави застраховки и парите от тях отиват в касата на ВМОРО.

Въстанието избухна на Илинден. Най-напред в Битолския революционен окръг. За дни то пламна в Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. Въстаниците превзеха Крушево и обявиха крушевската република. На Преображение въстанието и в Одринско беше факт. Там Странджанската република просъществува 26 дни. В Мелнишко сраженията бяха жестоки. В Струмишко, Солунско и Скопско въстаническите действия бяха предимно атентати. При Сер, Горна Джумая и Драма също сблъсъците бяха кървави. Османското правителство прати 300000 души аскер, който удави в кръв Македония, апелът за помощ към Княжеството не бе приет. Бяха избити 4694 българи, 205 села изгорени, 12440 къщи унищожени, 70835 души останаха без подслон, а 30000 се отправиха към отечеството.

 

1903-1908г.

След 1903г. борбата залиня, избухвайки в различни области през неравни промеждутъци от време на фона на ожесточената борба между съперничещи си народи.

През лятото на 1908г. реакционна групировка в Турция бе свалена от младотурците от власт и бе установено конституционно правителство. Тази промяна в обстановката даде възможност на македонците да си поемат дъх. Но бъдещето за моя народ в Македония не се виждаше, тяхното настояще ги дърпаше надолу. Те трябваше да мислят за живота си и този на децата им, за днес, а не за утре.

Беше обявена и независимостта на Княжеството. На 22 септември в черквата “Св.40 мъченици” в Търново Фердинанд обяви независимостта на България, титлата му стана цар и той прочета Манифеста си към Българите. Страната ни правово се изравни с Гърция и Сърбия.

1911 г.

Населението в Щип бе масово избито през тази година.

1912 - 1913 г.

В Кочани, на 25 юни, населението бе масово избито като в Шип миналата година. Това даде повод на Българското правителство и тези на Сърбия и Гърция да поискат незабавни административни реформи и автономия на Македония и Одринска Тракия от Османската държава. След категоричния отказ на 17 септември трите държави започнаха да мобилизират войските си. Към десетте дивизии в българските редици се прелива и Македоно-Одринското опълчение, в което се включиха дори жени. Численото превъзходство бе на наша страна. 7 пехотна рилска дивизия освободи моята Македония. Нашите момчета от флота успяха да торпилират турския крайцер “Хамидие”. Нашите миноносци се казваха “Дръзки”, “Смели” И “Летящи”. И въпреки че флотът ни бе малък и неопитен, срази турския крайцер. Нашите използваха и самолети за боя, което никоя армия в света не беше правила досега. На 13 март 1913 г., след 6 месечна обсада над Одрин се развя българско знаме и бе забучено на “Султан Селим Джамия”. Непревземаемият “ОДРИН ПАДНА!”

Войната свърши с Лондонския мирен договор. Два дни по-късно сърбите и гърците сключили таен договор, към който се присъедини и Черна гора. Това доведе до междусъюзническата война. За пореден път на Мизия, Тракия и Македония се попречи да се съберат…

Моите братя бяха окупирани от сърбите. Гърция искаше южна Македония, Румъния Добруджа, а на Турция не изнасяше границата по линията Мидия-Енос. В този момент България граничеше със себе си и бе обградена от врагове, жадно окупирали нейните градове и села. Отвсякъде бяхме притиснати, но се бихме като лъвове. Освободихме Македония по командването на Михаил Савов. Макар и непобедени, бяхме, обаче, принудени, да капитулираме.Според Цариградския и Букурещкия мирен договор изгубихме Добруджа, Тракия и цяла Македония.

България се изправи пред първата си национална катастрофа …

1914г.

На 28 юни в Сараево един сръбски студент уби австрийския ерцхерцог и престолонаследник Франц Фердинанд. Това даде повод за най- унищожителната война, водена в Европа досега. И за да върне своите земи, България прие риска да участва на страната на Съглашението - Германия, Австро-Унгария и Османската империя, която тогава вече беше толкова изнемощяла, че империя звучеше като подигравка.

Включихме се във войната на 14 септември 1915г..

1918 г., 18 септември

Сега сме в един окоп при Дойран, дори ние, старите, сме тук да браним България! Да си върнем Македония!

На 58 ще се бием като на 18, като на Шипка!

Да живей България!”

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Твое право е да не харесаш нещо в написното от мене, Румене.
    Аз благодаря за критиката.
  • Може и да си права по отношение на "японското чудо". Не съм чел скоро Стамболов. А това, че "... Македония беше умствено недоразвита" е цитат от Артър Смит, не означава, че трябва да ми харесва като мисъл. Но това си е твоят разказ.
    Ели, мисря, че знам достатъчно за Македония и повече не ми е необходимо.
    Но аз се прекланям пред патриотичното ти чувство. Трябва да си обичаме родината.
  • Прочети малко повее за Стамболов и за оценките му от чуждестранния печат, тогава критикувай, защото сега критиката ти е безпочвена.
    Всяко име и факт от този разказ са проверени от най- малко 3 източника и това представлява курсова работа, защитена пред преподаватели в СУ.
    :Македония бе умствено недоразвита" е цитат от Артър Смит. Може би щеше да си го чувал, ако знаеше малко повече за Македония.
  • Извинявай, обаче този разказ малко прилича на кандидатстудентски "бисер" от изпит по история.
    През 1886 г. няма как да са наричали България "Японско чудо", тъй като за японската икономика като за "японско чудо" се заговаря след Втората световна война. Още по-малко героят е знаел за този факт.
    Пък може аз да не разбирам от История.
    И какво означава "... Македония беше умствено недоразвита"?
Предложения
: ??:??