31.01.2012 г., 20:56

Дневник на една влюбена

1K 0 0
2 мин за четене

Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дантела.

Мълчахме, легнали един до друг, в мисли един за друг, редно ли е, грешно ли, в този момент вече нямаше значение. Той леко се извъртя, докосна сатенения потник, докосвайки леко гърдата ми. Тръпки обзеха цялото ми тяло, допирът му пареше, желаех го, толкова дълго го желаех. Вцепенена, с усилие си завъртях ханша към него, той плъзна бавно ръката си, докосвайки нежната ми кожа, дали знаеше как ме влудява това. Хванах един кичур от косата му и го погалих, тръгнах по врата му и раменете. Толкова  страст имаше по дланите ми, искаха да изучават всеки кът по неговото тяло, а устните ми да изследват.

Ръцете му не спряха да се движат по хълбоците ми и извивките, придвижвайки се малко по-нагоре към гърдите ми. Те вече бяха готови, набъбнали, чакащи, откликващи. Въздишка от възбуда и лека сдържаност витаеха около леглото. Треперя от копнеж, опитвам се да контролирам всичко в мен. Тази любов можеше ли да ме изпепели, унищожи или въздигне. Колко далече можеше да стигне всичко, изпитвах страх. Той си играеше с мен, контролираше ме. Това не бе редно, не бе правилно... но така жадувам го. Това прави ли ме луда? Имаше ли вече значение, бях в капан на собствените си емоции. Ръцете му,  гърбът ми, леки драскотини.

Целувките са бурни, страстни, жадувани, мислите мръсни, животински. Колко далече мога да стигна… с теб. Колко болка може да понесе душата ми още.

Ръцете ти обхождаха всяко кътче недосегаемо. Усещам силна болка в бедрата и гениталите, толкова силна е възбудата ми, не мога да стоя, сетивата ми се побъркват. Толкова го желаех, грешна ли съм.

Целуваше тялото ми, кръвта ми бушуваше, сърцето ми ще изхвръкне. Преливат се всякакви чувства в мен, като пъстрите цветове на дъгата. Мога ли да се доверя на инстинктите си. Мога ли да се доверя на теб. Вече е късно, не мога да мръдна, няма място за страх в любовта. Как е възможно едни пръсти да причиняват болка и наслада едновременно. Такива чувства дали се изпитват веднъж в живота.

Болката в гениталите ми се засилваше, това ме накара да се събудя от този сън така реален, така истински, така далечен. Вечерта скриваше пламналите ми бузи, но не можех да скрия всичко това от себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фанка Фанкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...