2.02.2024 г., 18:45 ч.

Долу маските – епилог 

  Проза » Повести и романи
93 0 0
3 мин за четене

ДЕВЕТА ГЛАВА

ЕПИЛОГ

 

САЩ, Флорида

 

  На християнското гробище в град Клиъруотър имаше целогодишно добре поддържана зелена растителност.

  По централната алея вървеше една жена на средна възраст. Тя беше се облегнала с двете си ръце на рамената на дъщерите си и бавно пристъпваше. Зад нея ходеше висок мъж с посивели коси. В дясната и лявата си ръце той държеше два букета от по сто бели рози. На безименния пръст на дясната му ръка се открояваше масивен златен пръстен с надпис на латински език Vim vi repellere fas est*.

  На десетина крачки, след това семейство, бавно вървеше група от мъже облечени в черни костюми. Това бяха господата: – Рос Уилямс от Великобритания, Чай Ли от Китай, Вилфрид Краузе от Германия, Рене Брикар от Франция, Рехан Дев от Индия, Акира Суко от Япония,  Фернандо Бешош от Бразилия, Робен Малангу от Южна Африка, Чин Су от Южна Корея, Мехмет Шефкет от Турция и Николай Павлов от Русия.

  Това бяха членовете на Управителния съвет на наскоро основания световен клуб Vim vi repellere fas est*

* – Позволено е да се отблъсква силата със сила /лат./

 

  На пет метра зад тях вървеше бавно и множество от охранители, предвождани от охранителите Боби и Картър. И дватата държаха в ръце траурни венци изплетени от бели и жълти горски цветя.

Вдясно от тях, стиснал в ръка букет от бели карамфили се движеше пеша и инспекторът от полицията Кано Матели.

 

  В парка се виждаха много гугутки, които прелитаха и кацаха по дървета и храсти. Тази птица, след мигрирането си преди десетилетия в щата Флорида, постепенно се бе превърнала за хората живеещи тук в символ на истинската любов, нежност и вярност.

  Жителите на слънчевия щат бяха забелязали, че гугутката формира двойки които остават верни и привързани до края на живота на партньора си и затова я определиха, в наскоро проведена анкета от градските власти, като символ на истинска и вярна любов.

 

  Върху един бял надгробен камък кацна една красиво оперена гугутка.

  На него се виждаше издълбано името Вези Бронксли.

– Гу-гууу-гу – изгука тя и главичката й помръдна.

– Гу... гу – отвърна й друга гугутка и кацна на съседната, светлорозова на цвят надгробна плоча.

  На нея беше издълбано името Каролина Уилямс.

  Едната от гугутките, тази мъжката, кацна при женската, впи човка в нейната и започна любовна игра – която досущ наподобяваше тази при хората.

  Отдалеч, тези символи на истинската и вярна любов изглеждаха като отдадени на страстна целувка.

 

Нежното им мелодично гукане допълваше цялата тъжна картина – два гроба на млади и обичали се същества и навяваше мисли относно любовта и саможертвата за нея.

 Душите им щяха да пътуват вечно във Вселената, обичайки се завинаги.

 

КРАЙ

 

© Д. Сираков 2021 © Copyright

© Сър Димитри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??