ЧАСТ ШЕСТА
Линейката спря в двора на единствената болница в града. Медицински служители вкарват тялото към дългите коридори.
Аз оставам отвън. На стара олющена пейка снаха ми седи. Приведена, с длани крие лицето си. Обикалям в кръг, нервен и отчаян. Искам да заплача, ала сълзи липсват. Пресъхнали са.
Майка остана у дома, не намери сили да дойде. Преди да тръгнем беше пребледняла, съкрушена и състарена. Живот в нея липсваше. Сякаш се е предала.
СЛЕД 20 МИНУТИ!!!
От дежурната сестра узнах в коя стая се намира брат ми. Той е с амнезия. Надявам се поне да го видя в добро настроение. Операцията е преминала успешно, слава на Бога.
Отварям внимателно вратата. Чете някаква книга. Доближавам леглото. Поглежда ме, на лицето му никаква емоция.
- Здравейте.
- Здравей, как си?
Остави книгата върху гърдите, после разпери ръце.
- Както виждате, нищо ми няма! Ще се оправя! Благодаря ви.
- Радвам се. - За кратко мълча, преди да кажа- След малко ще се върна. Налага се да говоря с някого. ...