Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ненормалното.

Драмата е механизъм, който раздвижва ръбестата сглобка на една остаряла турбина. Тя е потокът, който буйства в иначе спокойното ни и плесенясало съзнание. Тя е живот и гориво, цвят и скучно плетиво!