Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в региона винаги привлича вниманието/ лесно можеше да се скрие или направо спаси върху дебелите клони. Освен това в малката могила зееше дупка – не чак пещера, но лесна за оборудване на жилище. Няколко метра дълбока, успя да изрови и страничен тунел – почвата беше достатъчно мека за копаене и здрава да удържи нещо като покрив. Нямаше опасност от срутване, а вътре нареди клони и треви, закри входа с голяма драка, която отсече в близкото долче, дори струпа няколко камъка в ъгъла и сътвори поредното огнище по пътя си…
Обаче му трябваха няколко дни тук. Сутринта уби елен наблизо. Жал му беше за красивото животно, не му се искаше да лее чужда кръв, не беше в настроение да се храни с наистина вкусните ...