Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или "Аз те харесвам", това е суровият вид. Истинската борба започва, когато ги развием, когато дори започнем да предвиждаме евентуален развой на събитията. В началото са били просто идея. Все тая дали ще ги кажем, или не. С течение на времето обаче идеята се разраства. Вече е оформена, вече е готова за изнасяне и все още не можем да се решим. Идва момент, в който думите напират, понякога парят, дори горят, блъскат проклетата бариера, наречена решителност. Но не можем да виним само решителността. Често пъти страхът е основната пречка. Страхът от различен развой от очаквания. Страхът от отказа. Страхът от това - да паднем в очите на другите. Понякога тези думи излизат под формата на песен, друг пъ ...