crazymonster (Лефтерчо)
31 23
29.06.2008 г., 22:19 ч.

Двайсет и пети час 

  Проза » Писма
1432 0 2
1 мин за четене
Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.

Когато дърветата се пречупят.
Когато цветята изсъхнат.
Когато животните спрат да дишат.
Нищо няма да е същото.

Когато въртележката спре да се върти...
Когато вятърът спре да духа...
Когато водата в пепел се превърне...
нищо няма да е същото.

Когато парите нямат смисъл...
Когато думите са излишни...
Когато няма кой да ни спаси...
нищо няма да е същото...

Когато музиката спре да се чува,
а на нейно място хора се давят за глътка въздух...
Когато ти умираш,
ще се молиш за още и още един момент живот...

Когато Господ слезе и ни пожелае на добър час...
ще паднеш ли на колене, за да оживееш?
Ако приемем, че ти е дал едно денонощие живот...
ще го оцениш ли?

Или ще просиш и още?
Ще обещаеш ли невъзможното, за да оживееш
на двадесет и петия час?

Ще спреш ли да хвърляш боклуците си навсякъде?
Ще спреш ли да замърсяваш Земята?
Твой е изборът!

© Лефтерчо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??