crazymonster (Лефтерчо) crazymonster (Лефтерчо)
2 31
29.06.2008 г., 22:19

Двайсет и пети час

2K 0 2
1 мин за четене
Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.

Когато дърветата се пречупят.
Когато цветята изсъхнат.
Когато животните спрат да дишат.
Нищо няма да е същото.

Когато въртележката спре да се върти...
Когато вятърът спре да духа...
Когато водата в пепел се превърне...
нищо няма да е същото.

Когато парите нямат смисъл...
Когато думите са излишни...
Когато няма кой да ни спаси...
нищо няма да е същото...

Когато музиката спре да се чува,
а на нейно място хора се давят за глътка въздух...
Когато ти умираш,
ще се молиш за още и още един момент живот...

Когато Господ слезе и ни пожелае на добър час...
ще паднеш ли на колене, за да оживееш?
Ако приемем, че ти е дал едно денонощие живот...
ще го оцениш ли?

Или ще просиш и още?
Ще обещаеш ли невъзможното, за да оживееш
на двадесет и петия час?

Ще спреш ли да хвърляш боклуците си навсякъде?
Ще спреш ли да замърсяваш Земята?
Твой е изборът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лефтерчо Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Проза 5.4K 5.0

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Проза 4.2K 5.0

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Проза 1.3K 5.0

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Проза 3.8K 5.0