1
Хладно беше навън и валеше дъжд. Сивите облаци се бяха сгъстили горе и не пропущаха слънчева светлина. Изглеждаше все едно, че се свечерява.Наталия се запъти към спирката, от където щеше да се качи на автобуса. Тя вървеше бавно, сякаш се наслаждаваше на дъжда и мрачното време. Не носеше чадър, а се бе задоволила само с качулка на главата си. Както гледаше в земята, внезапно се блъсна в някого. Извини се и вдигна глава. Пред нея стоеше младеж на нейната възраст, неочаквано хубав, с тъмна коса и сини очи, които се бяха вперили в нея въпросително. Носеше в ръката си чадър. Но тя само се подсмихна. Изведнъж се сети нещо и попита:
- Простете, но вие ли чакате Таня?
Младежът се учуди, вероятно не очакваше такъв въпрос и кимна с глава.
- Откъде знаете? - запита на свой ред той и я погледна.
- Приятелка ми е. Пък и все разправя за вас. - Наталия се усмихна насреща му. След това допълни - Днес щеше да се вижда с вас на това място и си казвам той ще да е...
Тя потрепери от студа.
- Аз тук си ч ...