25.06.2009 г., 12:49

Две разбити сърца

759 0 0
1 мин за четене

 

Две разбити сърца

 

 

 

 

Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.

- Време е да си вървя. - прошепнах аз.

- Добре.

Но помислих, че не ме е чул.

- Отивам си. - повторих

- Добре, разбрах но ще те видя пак, нали? На нашето място - под безбройните звезди и пълната сияеща Луна.

Сърце не ми даваше да му кажа, че нищо от това, което имахме заедно няма да се повтори, че си отивам завинаги от него.

- Не, отивам си. - и с непозната досега студенина се отдръпнах от него.

 Но в този момент и времето се промени – като моята душа.

Притъмня толкова бързо, че не успях да усетя, а дъждовните облаци сякаш бяха предвестници на две разбити сърца.

-  Не, няма да те пусна да си тръгнеш.  Остани! - отвърна той.

Но аз не можех да кажа нищо. Пророних само една сълза, която бе достатъчна да му разкрие болката в душата.

Той дойде до мен, изтри с ръка сълзата и каза една просто „Защо?”.

Но аз стоях и не можех да кажа нищо. Исках просто да запомня лицето му, очите му, дъха му.

- Защо ли? Знаеш колко много те обичам, но не мога да се боря повече за теб. Всички казват „не се излагай - любовта не е за теб”. И знаеш ли, мислех, че грешат. Но аз съм от един свят, а ти от друг - съвсем различен. И сега разбирам, че са били прави. Свободен си да бъдеш това, което искаш. Моля те, пусни ме да си тръгна, не мога да се боря за теб.

Изрекох това - най-голямата грешка в живота ми, пророних още една сълза и избягах във тъга.

А него? Него го оставих под дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...