13.04.2019 г., 23:38

Дъждовни макове

1.5K 2 2
1 мин за четене

(импресия)

 

Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им  бяха натежали и се полюшваха тъжно над мократа зелена поляна. Сънувах се сред тях, с ефирна, червена рокля и се чувствах, като принцеса, стъпваща с прозрачните си пантофки по пухкави облачета. Те, маковете не плачеха, а пееха вълшебна песен  сред този загадъчен приказен фон. Роклята ми, също в унисон с живописната картина, се развяваше леко от нежният полъх на ветреца. Чудех се коя съм, къде съм, какво правя сред тия макове, и ето че най-накрая прозрях.
- Аз съм в приказката... 
Уханието на тревата се впиваше в косата ми, заедно със свежия аромат на мокрия цъфтеж. Няма живо същество наоколо, само зеленина и хиляди любопитни червени шапчици. Къде се намирах?
Тихи стъпки ме накараха да се обърна назад и да го видя. Лудост е, че го срещнах точно тук този невероятен вълшебник. Нищо друго не му е останало от вълшебствата... Само маковете, които ми подава. Усеща, че ще бъде изведен от приказката. Знае го. Чувства го. Още един миг и ще е реален. Пристъпва бавно напред, като виновник и казва:
- Давам ти още един шанс..
И заваля още по - силно. Зачука силно по жадната за още дъжд повърхност. Изръси се от небето, като проливен плач. Болезнено нежен плач. Ще е... Искам да остана още малко в приказката, но това може би  решава Съдбата, а дъждът щеше да спаси душата ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Царството на сънищата

Царството на сънищата
10,00 лв.
2.3K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...