Глава 5, част 1
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да се намеси, ако тя загази, но и да й даде нужното й пространство. Не, този път усещането беше сякаш нещо лепкаво и
гадно я е покрило от глава до пети. Този, който я следеше, я мразеше фанатично. Само, че кой можеше да е това? Не познаваше никого, който да я мрази по този начин. Да, не беше любимка на някои членове на семейството на Феб, но там неприятното отношение към нея варираше в съвсем други граници.
Дори Джун, мащехата на баща й, в редките случаи, в които се засичаха, се отнасяше към нея като към досадна буболечка. Дори веднъж й беше признала, че не мрази нея самата, а това, което представлява – дъщеря на копелето на мъжа й.
От тъмнината на съседната улица излезе мъж. Беше много по-едър ...