Глава 5, част 2
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на града - някъде там, сред тези светлини беше и нейният дом. Какво ли правеш сега? Дали мъжът, който я отведе вече си беше тръгнал? Дали тя беше добре? Момичето не изглеждаше притеснено, когато се качваше в асансьора, значи смяташе, че е в безопасност с този Касиан. Но от това на Адриан не му ставаше по-спокойно. Трябваше...
Мъжът ненавиждаше тази дума – трябва. За него нещата опираха до простия избор - искаш или не искаш да направиш нещо. А той искаше. Искаше да й се обади, да чуе гласа й и да се увери, че всичко с нея е наред. Съзнаваше, че манията му по малката цигуларка става все по-силна, но не искаше да направи нищо, за да я
намали. Тя беше като глътка свеж въздух сред смрадта на заобикалящи ...