Една история на иронията...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
(Споделени мисли)
Те се познаваха от миналото си, от онова далечното...
Да дишаш - между краката ми и под мен, и в голотата на нощта ще потърся слепешком тялото ти, устните ти – мъжките, ръцете ти – живите, косъмчетата ти – меките, един мъж и една жена някъде там - голи и обречени!
Пожарите са угасени, валяха дъждове. Пламъците изгориха мен самата. Кожата на лицето ми потъмня от слънцето, очите ми просветляха, тялото го скрих под наметало на Светица, под наметалото Грешница.
Върнах се! Дойдох си от миналото ни, покривам те с онези сламени коси, които са събрали цвета на слънцето и са разпилени от ветровете ми.
Предадох се и тръгналите ледове се отдръпнаха уплашено. Толкова е човешко, че чак е страшно! Страх и тишина!
Целувай главата, разкъсвана от мисли и прости решенията - ще платя за всичко с лудост!
Извиках в съня, топлина и усещане за лекомислие.
Тя - дива и окъпана , опожарена и пепелива, стенеше и крещеше, мълчеше и шепнеше под Него.
Той - потопен във влага се давеше в целувките, галеше нейните рамене, докосваше гърдите ѝ, играеше си със зърната ѝ, спускаше ръце към бедрата, които го обгръщаха... трескаво проникваше в нея и бавно я напускаше, за да се върне и обладаe отново и отново..
Mижай, не отваряй очите, усети движението на дъха ми... рисувам ти възбуда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mary Всички права запазени
Нека да завладява!
