Ходихме заедно на работа с Женя, връщахме се заедно,...нали сме млади влюбени хора.
- Жень, я си харесах една лека кола, вместо да се блъскаш в метрото,.. всички около теб идват на работа с колите си, ти по какво им отстъпваш - предложих един ден - Как ти се струва Мини Купъра на кирия Мария,... или BMWto на Ана...
Женя нежно се притисна в мен...
- Ааа,гледай колите, но не и мъжете - засмях се и заканително размахах пръст...
- Искаам, искам... всички ми харесват - плесна ръце тя - Но, нали ще имаме деца,.. трябва ми голяма кола като твоят ван,...да има място за детска количка, за теб и за мен...
В крайна сметка избра BMW... отговаряща на всичките ѝ критерии.
Скришом дадох заявката на татко,.. все още колите у нас са по-добри и по-ефтини,...
О, подготовката за сватбата ли, ами то било най-лесната работа...
Сватбената агенция към която се обърнах се ангажира с всичко,... защо ли ми е трябвало да наблюдавам чужди сватби.
Два дни преди сватбеното ни тържество, мама и татко проистигнаха с беемвето,..316, четери годишно бордо металик с бяла тапицерия,.. кола мечта, в унисон с черните букли на Евгения и бялата булчинска рокля...защо пък не, всеки има право на щастлив миг в живота си...
Уж беше сватба в тесен кръг, нямахме добри приятели, но имахме добри познати...
Фурор беше фолклорната група,мои познати самодейци, улични музиканти и танцьори. Често им вършех услуги с Вана,.. по трима мъже и жени, гайдаря Ванчо ръководителя им,беше ми доверил с тъга, че е завършил музикалното в Широка лъка с гайда и пиано, а после Косерватория,... и в ония години бил диригент на хор към Читалище в окръжен град,.. а сега, уличен тробадур в чужбина....
Асенчо, акордеонист, бай Илия гъдулка, китара и всички струнни,.. а тъпанджията Милко, думкаше тъпаня, подсвиккваше с уста като овчарин и играеше в такта...
Белият Мерцедес на агенцията докара булка Евгения,.. ослепителна в дългата бяла рокля, бял дълъг воал, и късичък пред лицето ѝ,.. пристъпяше и плахо и гордо,.. нали е най-хубавата булка.
И двете семейства не бяхме чак толкова религиозни, та минахме метър...
Чичо Семьон водеше Женя,.. мама и мен под ръка... Длъжностното лице даде да се подпишем на някакъв тефтер,.. връчи удостоверението...
Повдигнах воала пред лицето ѝ,.. най-хубавата булка,.. свежа и нежна, с очарователна усмивка и големи щастливи очи... Поклоних се,.. и я целунах.. Присъстващите ни аплодираха бурно..
Веселбата започна...
Нашият танц,.. танцът на младоженците...
Гледахме се с изкрящи очи, сякаш не вярвахме, че сме ние
Дансингът се изпълни с хора, настъпи весела глъчка...
Писъкът на гайда и думканео на тъпаня укроти всички,... Ванчо дуеше бузи над гайдата,..Милчо правеше някакви заклинателни движения като шаман под ударите на тъпаня си...
Ихууу,... ихууу.. възглас ни изненада.... В народни носии излязоха шестимата танцьори,... през хоро и ръченица минаха на казачок,... бай Илия и Асенчо подкараха на сиртаки,.. танцьорите превключиха веднага...По -късно ми казаха, че този спектакъл им донесал късмет с редица ангажименти от ресторанта, от агенцията ,... даже успяха да открият музикално-танцова школа...
Успях да зърна бащите ни с кирио Василий,..в чаша с ръка за си говорят нещо,.. засмях се, всеки знае език който другия не знае,.. превеждаха се нещо един на друг,..кимаха с глава...
Двете Кати, бяха наобиколили кирия Деми,.. весели и усмихнати като полукралски особи,... с дълги рокли с цепки отстрани над коляното,.. едва ли разменяха готварски рецепти, модни прически,.. миличките ми те...майки...
О, Янис и Лина, тя вече с приятно коремче,.. чиститиха ни, а Янис ме потупа приятелски по рамото.
Белият Мерцедец ни откара до дома ни...
Родителите ни, оркестъра на Ванчо, танцьорите, строени като войници пред входната врата...
Прихванах Евгения през колене, прегърнах я и така влезнахме в двора, след хвърлената пред нас вода...Музиката засвири отново,.. вече си бяхме само наши хора,.. хванахме се с Женя на хорото,.. после двамата с нея играхме нещо като ръченица или казачок...нямахме умора.
Тиййют,.. тиййют - прозвуча гайдата за внимание..
- Деца мои, особенно сме щастливи - татко на български - Приемете този подарък във ваша чест,.. Снахо, мила ми Женя, заповдай ключовете на ей тази кола там в двора....
Евгения едва не припадна от изненадата и умиление,... вишнево червено BMW грейнало на слънчевите лъчи с бяла тапицерия,..украсено с кошница цветя на предния капак... мечтата на всяка млада жена...
Последва обикновенното ежедневие,.. работа - къщи - работа...
- Знаеш ли Петя,,... така съм щастлива,... бременна съм, ще си имаме детенце,... Така се радвам...
Ще ставам майка,.. - през радостни сълзи ми съобщи Женя...
Ето това е животът , си мислех когато отивахме с колата до родителите й,на кого му пука каква кола имаш, щом няма кого да возиш в нея, нямаш деца или любящ човек до тебе,...
Сега ние имахме всичко това.....
Децата играеха из двора.. с детски смях влетяха в хола с обувките,... носеха в детските си ръчички лимонова клонка с напъпил цвят и стръкчета зюмбюли...Сложихме ги в чаша вода...
Скоро се понесе специфичният им мирис... Те бяха разцъфнали...Из хола ухаеше на пролет...
Лъчите на залязващото пролетно слънце се криеха зад дърветата...
Погледнах навън,.. ванът и беемвето един до друг,... сякаш ми намигаха свойси с фаровете си.
На масичката пред мен две недопити чаши с вино,.. на коленете ми разтворен албум...
Слънчев лъч огря стената пред мен,..вместо да си закачим в рамка дипломи, сертификати по стената,, ние направихме огромен фотоалбум,... Най-отдолу с Женя на фона на Акропола,...после като младоженци,.. внасям Женя на ръце в двора,... украсеното BMW с голямата кошница цветя...на хорото с трупата в бългаски носии,.. само с Женя в лудешкия ни танц ръченица-казачок,
пак на Акропола с наедряла Женя,...Женя размахала свитъка магистър на Унверситета Манчестър...
а, най- отгоре нашите две кукли с бели огромни панделки, близначките Катерина и Камелия....станаха вече на шест годинки, растяха здрави, силни и жизнерадостни деца,... нали в жилите им кипеше черт знае каква кръв,.. висички и чаровни деца, сякаш взели най-хубавото от расите преди тях...Момичетата играеха балет, водехме ги на уроци по пиано, на английски език, на плуване...може би искахме да станат всичко онова, което ние не сме могли...Вече знаеха четери езика гръцки, английски, български, руски и нямаха още от сега езикови бариери. Баби, дядовци и ние бяхме постоянно покрай тях....
..Погледнах снимката на родителите ни в албума,..майките ни с усмивки, притиснати една в друга, бащите мирно до тях,....наистина хора , които не се плашат от нищо, горди и щастливи,...с погледи устремени напред...Ето ги с кирио Василий, трима бащи доволни от живота, радостно усмихнати...
Майките ни с кирия Деми в средата,...застанали като пред червения килим на Оскарите,...дългите им рокли ги правеха горди и независими жени,.. страничната цепка над коляното им предаваше неповторим женски чар,...бяха като Вяра, Любов и Надежда,...усмихнати и всяка със своето щастие в душата си...
От тишината изникна Женя
- Какво си се размечтал отново Петя - нежно промълви тя , затвори и отмести албума и се настани в скута ми, топличка, ухаеща и нежна
Замряхме така прегърнати един в друг...
Пийваме по глътка вино, все така тихи и замечтани...
- Петя, ела да видим децата, нашите куклички,.. заспаха веднага уморени от лудориите си днес...
Отворихме тихо вратата на детската им стая,.. бузките им поруменяли,.. скръстили ръце под главичките си, ...усмихнати в съня си...
А до прозореца огромният плюшен мечок бдеше над съня им...
- Жень, желая те...
- Петя, и аз.....
Промълвихме и двамата, и хванати за ръце тихичко запристъпяхме към спалнята си...
А подранилият топъл полъх на пролетният вятър весело си играеше с листата на цитросите
Огромната луна надничаше през тук-там пролуки на щорите....
..................край..........
© Petar stoyanov Всички права запазени
Приятен и успешен ден...