Една сълза, пропита с мъка, капе по белия лист, една сълза, която иска нещо да ти каже, една сълза, прокапала от влюбено сърце. Поглеждам луната, поглеждам звездите, едновременно тъй близки и далечни за мен и теб. Усещам вятъра, чувствам дъжда и отново си мисля колко еднакви и различни са за мен и теб, но сякаш има нещо, което ни кара да виждаме изгрева, да чувстваме дъжда еднакви. Дали това е любовта, която винаги сме търсили и аз и ти?
Преди аз бях просто едно момиче, без конкретен смисъл в живота, исках да имам всичко, а щом го получех, го захвърлях като ненужен парцал, сякаш вече нямаше стойност, същото беше и с любовта или за по-кратко, сякаш целият свят ми беше в краката, а аз господарка на всичко, та дори и на съдбата... И за да получа своя урок, съдбата ми прати теб, сякаш беше паднал ангел. Дойде точно когато имах крещящта нужда някой да ми каже, че за него съм всичко, че за него съм целия свят, но сякаш всичко бе просто един фалш... Точно когато мислех, че имам всичко значимо на този свят, не оцених достатъчно любовта ти... и просто те загубих. Един ден ме попита "Какво би направила, за да съм отново с теб?" - отговорът е всичко и опитах всичко, докато съдбата най-сетне ми отвори очите и ми показа, че всичко между нас, че тази "любов", която имах, е била просто илюзия! Попита ме "Какво искаш от живота?" - От живота ли? Преди ти казах "От него искам теб, защото ти си моят живот" и изведнъж разбрах, че ти никога не си бил моя живот, а просто един урок на съдбата. Каза ми да помисля дали заслужавам да се върнеш в моя живот? - и тук ще кажа, че ти не заслужаваш да си част от него... странно, нали, как нещата се променят? Как от една наивна глупачка станах човек и за това ще благодаря само и единствено на теб, защото ти се оказа играчка в ръцете на живота, който ми показа, че ти не си тази любов, за която мечтая и която търся, че ти не си този човек, който ще ме погледне след много години и в мойте очи ще види целия ни свят, миналото и бъдещето, всичко добро и лошо между нас и ще ми кажеш със сълзи на очи "Ти си моята любов".
И така разбрах, че животът си прави шеги с нас. Дава ни щастие и после мигом си го взима, сякаш не е същестувало и то само за да ни даде урок, че не ние въртим света, а той нас!!!
© ЛиВ Всички права запазени
Много е хубаво.